Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • На Черешова задушница Господ прибира душите на мъртвите – 5 важни ритуала, които трябва да спазите
  • Новини

На Черешова задушница Господ прибира душите на мъртвите – 5 важни ритуала, които трябва да спазите

Иван Димитров Пешев юни 9, 2022
zdaushuchereosva.jpg

Наближава една от трите големи задушници през годината – Черешовата. Според църковния календар тя се отбелязва в съботата преди Петдесетница и на нея се почита паметта на починалите.

Според поверията на Черешова задушница Господ прибира при себе си душите на починалите, останали на свобода след Велики четвъртък.

Тази задушница е различна от останалите, защото на нея е прието да се раздават едни от първите узрели череши. Тази година Черешовата Задушница се пада на 11 юни. На този ден всички хора е добре да се помолят за прошка в памет на скъпите си хора, които не са на този свят. В църковните храмове се извършват богослужения в памет на всички починали.

черешова задушница

Какви са основните порядки на Черешовата задушница

Тя не се различава от останалите задушници, в които хора, които познават починал човек е добре да посетят гроба му, за да го почетат. Много малко хора знаят, че на гробища се ходи един ден преди Задушница, както и в самата събота. Най-добре е задушницата да се почете в ранни зори. На гроба се пали свещ и кандилото, носи се червено вино, с което се прелива гроба. То е символът на Христовата кръв. Преливката трябва да е с форма на Божия кръст. В някои краища този ритуал се прави не с вино, а с вода.

Жените обикновено варят жито и го подслаждат, на гроба се носят четен брой цветя. Житото трябва да е сварено ден по-рано и то е символът на Възкресение Христово. Омесва се хляб и се разчупва – символ на тялото Христово. След това на порции се раздават начупеният хляб и малко жито, като към тях се добавят черешки. Казва се „За Бог да прости“.

Можете да си донесете и всякакви сладки неща като бонбони, локумки или дребни сладки, които се раздават на познати и на случайни хора, посетили църквата или които са на съседен гроб.

свещи задушница

Когато се прави трапеза, тя е голяма и обща. Първата хапка е за мъртвите, затова се слага на земята, като се отлива чаша вода и алкохол, „за да не им е жадно и гладно“.

Ако видите пеперуда по време на трапезата на Задушница, поверието гласи, че душата на починалия се е върнала за момент да посети хората, които са го обичали. Затова не е чудно, че хората оставят един празен стол, който е предвиден за отишлия си от този свят човек.

В някои места житото първо се дава на кокошките, с цел да се избегне скорошна смърт на друг човек от фамилията.

Ако спазвате повелята, на Задушница трябва да посетите гробищата или рано сутрин, когато изгрява слънцето, или късно вечер при залез.

Черешова задушница правила

Когато се върви към гробища, хората трябва да мълчат с цел да не се смути покоят на душите на починалите. Оставете отворен прозорец, когато напускате дома си, за да не останат вътре душите на починалите.

Можете да занесете шума от листа от орехи, тъй като на другия ден е Петдесетница и тогава черквите се окрасяват с листата от орехи. Орехът има специална символика – той е свързва 2 свята – на живите и на мъртвите. Ако сте в църквата, ореховите листа се разпръсват на пода, а вярващите хора застават на колене върху шумата и се помолват за мъртвите хора, затваряйки очите си.

По същия начин се разпръсва шумата по гроба на мъртвия, като целта е да им се направи сянка.

Споделете тези важни правила, тъй като доста хора може би са ги позабравили, но е хубаво да се спазват.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Защо всички започнаха да хвърлят скилидка чесън в тоалетната преди да си легнат
Next: Ще се случи! Правителството изстрелва нагоре пенсиите на най-бедните

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.