Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Невероятен разказ: Човекът, който попадна в 2749 г. и се върна да разкаже
  • Новини

Невероятен разказ: Човекът, който попадна в 2749 г. и се върна да разкаже

Иван Димитров Пешев февруари 19, 2023
rarakrzksrkasoras.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Ал Билек, който твърди, че през 1943 година е бил един от участниците в легендарния Филаделфийски експеримент, неведнъж е разказвал за своето невероятно пътуване осем века в бъдещето.

По думите на американеца той успял да прекара шест седмици в 2137 година и две години в 2749 г.

Като доказателство мъжът описал събития от бъдещето, които, изглежда, днес започват да се сбъдват. Билек твърдял, че след осем столетия на планетата ще се възцари нещо като социалистически строй без правителства, а съществените изменения на климата, наблюдавани сега, ще имат катастрофален характер.

Пътуване в бъдещето

На 13 август 1943 година Ал бил на кораба DE 173, който същия ден изчезнал по непостижим начин. След като американските военни започнали експеримента, Билек загубил съзнание и се събудил в 2137 г. в болница от бъдещето.

Там го лекували от радиационно поражение, предизвикано или от експеримента, или от пътуването във времето, или от двата фактора, взети заедно. Лекарите използвали някакво светлинно и вибрационно оборудване, което оказало невероятен ефект върху пациента и го направило отново напълно жизнеспособен.

Повечето информации за бъдещето Ал черпил, гледайки телевизия в болничната стая. Оказало се, че глобалните климатични изменения, започнали през 2025 година, преобразили нашата планета до неузнаваемост.

Очертанията на сушата и бреговете на Европа и Америка значително се различават в бъдещето от това, което наблюдаваме сега. Нивото на Световния океан се е покачило толкова силно, че американският щат Флорида се оказал изцяло под вода.

Джорджия се е превърнала в крайбрежен щат, а Мисисипи е станал вътрешен воден път. Великите езера са се съединили ведно, образувайки колосален водоем. Инфраструктурата на Съединените щати се оказала разрушена.

Иде Трета световна война

През 2137 година по думите на Билек на територията на днешна Америка ще действа своеобразно локално военно положение, като няма да има централно правителство.

Магнитните полюси ще започнат да се изместват, но човечеството ще успее да създаде изкуствени и да предотврати свързаните с обръщането на полюсите катастрофи.

Поради катаклизми, Трета световна война и нови болести населението на планетата ще намалее до триста милиона души.

Също така в бъдещето ще стане известно че от 1954 до 2020 г. американското правителство е владеело извънземни технологии и ги е използвало активно.

Всъщност Третата световна война щяла да започне сравнително скоро, според твърденията на американеца. В нея Русия и Китай ще се сражават с Америка и Европа. В тази война ще бъде използвано ядрено оръжие, но след нейния край иновационните технологии ще позволят бързо да се отстрани радиацията от Земята.

Още по-далече в бъдещето

Американецът твърди, че след това е попаднал в 2749 г., където видял градове, плуващи по Световния океан. Светът се управлявал от огромен компютър, чиито интелектуални възможности превишавали тези на цялото човечество, взето заедно.

Започнало развитието на телепатията. Правителствата напълно престанали да съществуват и човечеството, достигнало принципно ново ниво на развитие, живеело като единна нация. Структурата на земното общество се оказала социалистическа – всеки човек имал всичко необходимо за живот.

Ал Билек не знаел как е попаднал в бъдещето, още повече как е успял да се върне назад. Твърденията на американеца за пътешествия във времето били взети на подбив от учените. И все пак мъжът бил сигурен, че бъдещето изглежда точно така, както го разказвал.

Впрочем Билек неведнъж споделял, че бъдещето не е предопределено и че човечеството може да го промени и без необходимост от Трета световна война и други безобразия на родната си планета.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: По-лошо е, отколкото си мислехмете! Ето какво не е наред с хората, които гризат ноктите си
Next: Медицинска сестра: Бог е искал да спася живота на изхвърленото бебе, затова ме изпрати в точното време, на точното място

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.