Няма как при толкова мистично и страховито място да не се намеси и фолклорът. Вярва се, че именно Дяволското гърло е входът към подземното царство на Хадес, през който влязъл Орфей, за да го измоли да му върне любимата Евридика, загинала след ухапване от змия.
Невероятна мистерия! Какво се крие в Дяволското гърло?
Годината е 1970-та. Денят – 18 септември. Двама водолази решават, че загадката на Дяволското гърло трябва да бъде разкрита. Спускат се в ревящата паст на дявола, но.. никога не виждат белия свят отново. Загиват, оплетени в осигурителното въже, подмятани от жестокото течение в сифоните. Днес, половин век по-късно, все още никой не е успял да проникне през цялата пещерна система, въпреки че има над десет регистрирани опита за проникване в дълбините.
Какви тайни всъщност крие Дяволското гърло?
Всичко започва през 60-те години на XX век, когато поредица от прииждания на река Триградска вследствие на сериозни валежи, повлича и вкарва в пещерата около 450 куб.м. трупи, които са складирани на рампа в близост до речното корито. Колкото и да не ви се вярва, нито една треска от целия този материал не се показва на повърхността.
В последствие са правени експерименти с пускане на оцветена със специална боя вода, която се появила на повърхността след почти два часа лутане из подземията. В Родопите съществуват легенди за няколко подобни места. Едно от тях са Смолянските езера, за които се твърди, че са хидравлично свързани с карстовия извор Хубча, разположен на 10 км източно от тях.
Навремето овчар изтървал гегата си в едно от езерата, а седмица по-късно негов колега я открил край Хубченския извор.
Човек не винаги е склонен да вярва на подобни твърдения, но за разлика от историята с гегата, тази за оцветената вода в Дяволското гърло е от съвсем нови времена и дори има живи свидетели, които потвърждават достоверността ѝ.
Друг разказ на местни хора твърди, че в пещерата живеят огромни пъстърви с дължина 1 метър. Попаднали в „гърлото на дявола“, те никога не могат да напуснат пещерата заради смъртоносните сифони, които препречват единствения им път за бягство. Казват, че с течение на времето зрението им закърнява заради вечната тъмнина, а цветът на кожата им става чисто бял поради загуба на пигмент.
Въпреки всичко рибите се приспособяват и живеят в пещерата.
Няма как при толкова мистично и страховито място да не се намеси и фолклорът. Вярва се, че именно Дяволското гърло е входът към подземното царство на Хадес, през който влязъл Орфей, за да го измоли да му върне любимата Евридика, загинала след ухапване от змия. Хадес склонил, виждайки упоритостта на митичния певец, но поставил едно-единствено условие към него – да не поглежда назад, докато излязат на горната земя. Орфей, не чувайки стъпките на любимата си, нарушил условието на Хадес и погледнал назад. В този миг Евридика изчезнала завинаги.
Малко факти за Дяволското гърло: тук се намира най-високият подземен водопад на Балканския полуостров – 42 метра. Впечатляващо е посещението на пещерата и неговото наблюдение през пролетта, когато снеговете по високите гранични била се топят и реката е пълноводна; Бучащата пещерна зала е втората по големина в страната ни, като в нея спокойно може да се побере катедралният храм-паметник „Александър Невски;
Какво всъщност има в дълбините на Дяволското гърло?
Системата от сифони и подземни галерии все още не е проучена, но се смята, че преди да напусне пещерата, водата изминава половин километър през пещерни галерии и 200 метра – през изключително тесен и опасен сифон, който препречва пътя на всичко и го оставя заклещено под земята; Поради огромната дълбочина, на която се намира пещерата, в нея няма никакви карстови образования – сталактити, сталагмити, сталактони и пр.
Причината за това е, че скалният пласт над пещерата е с дебелина от почти половин километър, което прави невъзможно процеждането на капки вода и активизирането на подземните карстовите процеси; Дяволското гърло е млада пещера. Възрастта ѝ е 175 000 години; По произход е пропастна, което я прави единствената, пригодена за туристически посещения; Една от най-големите колонии на вида дългокрил прилеп зимува в пещерата – над 100 000 индивида.