Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Невероятно, но факт! Внуците на голямата Райна Кабаиванска не знаят колко известна е тя!
  • Новини

Невероятно, но факт! Внуците на голямата Райна Кабаиванска не знаят колко известна е тя!

Иван Димитров Пешев февруари 15, 2023
kabbbabasibasnbas.png

Интересен факт сподели наскоро оперната ни прима Райна Кабаиванска. Оказа се, че собствените й внуци , които тя много обича, не знаят, че е звезда от световна величина! “ Моите внуци не знаят, че съм известна .

Ето наскоро излезе една книга в Италия за мен и казвам на Франческа, дъщеря ми: „Покажи им, нека да прочетат коя съм, през какво съм минала“, а тя ми отговори: „Няма нужда, мамо“.

Разбирам я, израсна с гледачки, все й липсвах, ревнуваше ме от музиката. А иначе децата са музикални и двамата, но дъщеря ми не им дава да се развиват в тази посока“. Това споделя голямата оперна прима Райна Кабаиванска пред учениците си и публикува видео от разговора. Както винаги „мадам Бътерфлай“ е пряма и искрена за всичко, което я питат.

„Много се разбирам с внучката. Тя често подчертава на колко съм години, защото сигурно това й изглежда невероятно. „Ти на 88 години, защо ходиш толкова, защо ядеш толкова?“, ме пита. Внучката ми е голям чешит.

Един ден каза: „Като умреш, тази къща ще я продадеш ли“, отговарям й: „Не, няма, но защо ме питаш, ако искаш, ще ти я дам.“ А тя: „С картините ли?“. Моят мъж е маниак да събира картини и скулптури и на детето явно му прави впечатление, та заключва: „Ооо, аз веднага всичко ще продам“, смее се Кабаиванска.

88-годишната кралица на операта се хвали, че е здрава и не пие никакви лекарства. „Ям повече телешко и се опитвам да съм спокойна“, обяснява тя. Според нея е наследила характера на баща си, който за нея винаги е бил пример за поведение.

„Татко винаги е бил против властта. Помня, че като бях 6-годишно дете и бяхме евакуирани, тъй като София беше бомбардирана, търсих баща си между труповете, поставени на улицата. За мен още тогава беше ясно, че той нещо рискува в живота си, не беше удобен на някои и правеше това, в което вярваше безрезервно.

Аз приличам на него. Когато той почина, бях в консерваторията и ужаса от неговата смърт още ме преследва, защото не се знае как той загина – в катастрофа или в умишлена катастрофа.

Тогава можеше всичко да се случи. Но този инициативен дух той ми го е дал. От мама е учителството ми, тъй като тя беше учителка по физика и винаги я помня с вдигнат пръст. Мама много ме шамареше, всеки ден почти непрекъснато, но ето – станах човек. Много четях и имаше голям контрол върху домашните от нейна страна“, смее се Райна.

Днес 88-годишната прима живее в Италия, но често си идва тук за оперните класове, които води в страната ни.

„Много съм пряма, казвам това, което мисля, и това не харесва на всеки. Ето един пример – понеже работя със съпругата на Лучано Павароти, която има агенция, и когато нещо касае мен, все говоря истината в очите. А тя ми казва: „Райна, моля те, не говори, мълчи си, не отговаряй, има хора за всичко“. Но винаги това е било рефренът на моя живот – да казвам това, което мисля. Така правеше баща ми“, споделя голямата Райна Кабаиванска, цитирана от Хотарена.

Continue Reading

Previous: Баба проигра пенсията в казино, излъга полицаите, че е обрана
Next: Невъзможното се случи! 9 човека бяха спасени в Турция и Сирия след повече от 200 часа под руините

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.