Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Невиждан бум на цените на имотите около морето: Ето ги кой купува
  • Новини

Невиждан бум на цените на имотите около морето: Ето ги кой купува

Иван Димитров Пешев юни 28, 2023
siafkaskroqirwwwa.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

С над 20% са се повишили цените на ваканционните имоти в България, показва анализ на една от най-големите компании за недвижими имоти у нас. Значително поскъпване се наблюдава през последната една година и в курортите край Варна, каза за Радио Варна брокерът Юлия Хвърчилкова.

Сред първенците по този показател са курортите „Св. Св. Константин и Елена“, „Слънчев ден“ и „Златни пясъци“. Именно тези три комплекса привличат най-сериозен интерес от страна на купувачите.

„Където има най-голям интерес, там е и най-голямото движение на цените“, обясни Хвърчилкова.

В момента средната цена на двустаен апартамент в курорта „Св. Св. Константин и Елена“ е около 82 хиляди евро, а тристайно жилище струва 150 хиляди евро, разкри още брокера. В „Слънчев ден“ цените са двойни.

Ваканционните имоти край морето привличат повече чуждестранни купувачи, сред които украинци и руснаци. Напоследък се наблюдава тенденцията все повече българи, живеещи в чужбина да закупуват ваканционни имоти за да има къде да почиват през лятото.

Високите цени обаче не спират купувачите. И това си има обяснение.

„Ние не ценим много морето, което до нас ежедневно. При чужденците и сънародниците ни от вътрешността на страната не е така и те виждат ползите от това да живееш до морето. Едно от нещата, които ги привлича е доброто устройство на морските ни курорти. Затова и много от купувачите остават да живеят целогодишно във ваканционните имоти“, обясни Хвърчилкова.

Сред водещите критерии за инвеститорите при покупката на ваканционен имот са добрата инфраструктура, доброто устройство на сградите, както и наличието на допълнителни удобства като басейн и градина, но таксата за поддръжка да е ниска. Според Хвърчилкова последното е трудно постижимо.

И българи и чужденци инвестират най-често в студиа и двустайни апартаменти в курортите. Освен ваканционните имоти, остава силно търсенето и на жилища и къщи в рамките на града и във вилните зони. Въпреки голямото търсене, сделките са по-малко.

Юлия Хвърчилкова обясни това с факта, че в момента купувачите вземат по-бавно решение за покупка на имот и са в момент на изчакване заради информациите за евентуален спад на цените. От друга страна, на този етап продавачите са по-склонни да се откажат от продажба, отколкото да намалят цената.

Тя не очаква някакви по-сериозни катаклизми на имотния пазар през тази година, но по думите й това зависи и от политическата обстановка в страната. Пазарът на наемите също остава стабилен, допълни още експерта.

Вече се наблюдава и засилен интерес от страна на фирмите към членство в Националното сдружение „Недвижими имоти“. От началото на годината, цели 11 компании са подали заявка за членство, което е рекорд. Според брокера, това се дължи на по-добрата осведоменост на клиентите и съответно на по-големите изисквания, които вече имат към брокерите и фирмите.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това ли е най-мистериозното място във Варна, пази интересни тайни
Next: Не е за вярване в какви огромни палати се ширят в Източните Родопи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.