Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Неймар: Преди Пеле футболът беше просто спорт, а той го превърна в изкуство
  • Новини

Неймар: Преди Пеле футболът беше просто спорт, а той го превърна в изкуство

Иван Димитров Пешев декември 30, 2022
neeymamramsrasr.jpg

Неймар се присъедини към скърбящия футболен свят по кончината на Пеле, който днес изгуби борбата с рака на дебелото черво.

„Преди Пеле 10 беше просто номер. Прочетох някога някъде тази фраза. Но, колкото и да е красиво това изречение, то е незавършено. Аз бих казал, че преди Пеле футболът беше просто спорт. Пеле промени всичко. Той превърна футбола в изкуство, в забавление.

Той даде глас на бедните, на чернокожите и най-вече сложи Бразилия на картата. Футболът и Бразилия се извисиха на друго ниво, благодарение на „Краля“. Той си отиде, но магията му остава. Пеле е вечен!“, написа звездата на ПСЖ в социалните мрежи.

Неймар успя да изравни рекорда за най-много попадения с екипа на „Селесао“ по време на Мондиала в Катар (77), но трите световни титли за „Краля на футбола“ си остават ненадминати и всички останали футболисти на света.

Не изпускай тези оферти:

Излязоха всички подробности как и къде светът ще се сбогува с Краля на футбола Пеле. Единственият футболист, ставал три пъти световен шампион, почина снощи на 82 години след дълга битка с рак дебелото черво.

Пеле ще бъде балсамиран и отведен от болницата „Алберт Айнщайн“ в Сао Пауло преди публичното поклонение пред тленните му останки да започне на 2 януари във Вила Белмиро (стадиона на Сантос).

Winbet – победата е на върха на пръстите! (18+)

То ще продължи точно 24 часа. През това време ще има достъп през централния вход за широката публика и отделни входове за политически служители и други видни фигури, заедно с членове на пресата.

На другия ден – 3 януари, ще има траурна процесия по улиците на Сантос в чест на иконата на световния футбол. След това той ще бъде положен в Мемориалния некропол Екуменика. Тази зона няма да бъде достъпна за обществеността.

Бразилските медии прогнозират, че церемонията ще бъде невиждана – милиони хора ще присъстват на поклонението. За да изпратят Пеле към последния му път, в Сантос се очаква да пристигат много известни личности от целия свят. 

Всъщност, веднага след обявяването за смъртта на Пеле стотици хора започнаха да се струпват около стадиона на Сантос, където той постига част от феноменалните си успехи от 1956 та чак до 1974 година. Хората веят знамена, палят свещи, полагат цветя и отдават почит на Краля.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Виктор Николаев си изтърва нервите в ефир: Нормални ли сте?
Next: Издирва се 22-годишния Иво Арнаудов от Велико Търново

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.