Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Нели Сано проговори за катастрофата със сина й
  • Без категория

Нели Сано проговори за катастрофата със сина й

Иван Димитров Пешев декември 22, 2024
Screenshot_25

„И на най-големия си враг не пожелавам да преживее това, което се случи на моето дете и това, което аз и семейството ми преживяхме. Приела съм случката и съм продължила, но никога няма да я преживея. Катастрофата е най-трудният момент в живота ми“, призна Нели в интервю за Мон Дьо относно инцидента, при който сина ѝ Иво Карамански загуби едната си ръка при зверска катастрофа.

На въпроса дали смята, че тази случка е изкупуване на греховете на неговия баща, къдрокосата бивша гимнастичка заяви: „Има кой да ни съди и всеки от нас да понася последствията за щетите, които е нанесъл под една или друга форма на себе си или околните!“

С днешна дата Нели, която навърши 50 е щастлива баба на внучката Беатрис, с която я дари Иво и любимата му – инфлуенсърката Антоанет Пепе.

„Съвсем наскоро децата ми сключиха и брак“, похвали се тя и продължи: „През тази година ми се случиха само хубави неща!“ За дъщеря си Ава, която е плод на любовта й с актьора Александър Сано, Нели призна, че е горда с нея, тъй като момичето й е много подобрената й версия. „Тя изглежда така както аз изглеждах на нейните години. Тя е много организирано дете, изключително отговорна. С нея имаме много силна връзка и съм благодарна за това. Благодарна съм и затова, че успях да запазя сина си жив“, сподели Нели в интервю за Нова телевизия.

Водещата, която помним от култовото предаване „Огледала“ сподели най-големия си урок – че е много по-силна, от това, което е очаквала. „26 години на нощното ми шкафче стои една отворена книга, страниците ѝ през всички тези години събираха много прах, толкова много, че дойде момента, в който съм готова да я изчистя веднъж завинаги и да я затворя“, каза тя за бащата на голямото ѝ дете Иво Карамански. „Не искам да влизам в режим на обяснение, не мисля че съм длъжна да го правя пред когото и да било. Длъжна съм само и единствено пред децата си, да разкажа историята, така както се е случила, а не по начина по който е разказана във времето до този момент“, отбеляза Нели.

С криминалния бос Карамански се запознават в столично кафене, където Нели имала среща с приятелка. „В момента, в който съм отишла до тоалетната е намерил начин да отиде при нея и да получи информацията, която е искал. Започна да ми изпраща цветя пред залата, започна да ме пречаква пред единия вход, пред другия след тренировки. Нямах никаква представа кой е този човек по простата причина, че живота, който водех в този етап беше много изолиран. Живеех с момичетата в залата, там учех, там спортувах…“, разказва бившата гимнастичка, която тогава била само на 19 години. „Проявих любопитство, в същото време бях поласкана от вниманието, което ми се отдаваше, интерес до къде ще продължи, какво ще се случи. Той беше харизматичен, много силен мъж, изключително интелигентен и много романтичен. Това познавам аз“, спомня си още красавицата.

На въпроса как е научила за смъртта на Карамански, тя разказа следното: „Обади ми се едно от момчетата му, което беше около него и ми каза: „Убиха шефа!“ Това бяха думите му. В този момент, това което изпитах е истинско объркване. Не знаех да вярвам ли, да не вярвам ли. Истина ли е, лъжа ли е, имах странното усещане, че той е недосегаем, че той е безсмъртен. Първата ми мисъл бе да погледна креватчето. Ивчо тогава беше на годинка и три месеца. Отидох, грабнах го, гушнах го и си казах, че моята мисия оттук нататък е да опазя детето си живо и здраво“, връща лентата към един от най-тежките моменти в живота си тя. Последният й разговор с бащата на детето й бил час преди да й съобщят за инцидента. „Той ми каза, че иска да се махнем за няколко дни от София, да отидем с малкия някъде да си починем и да прекараме малко повече време заедно. Това беше, каза ми да подготвя някакъв багаж и че утре сутринта тръгваме“, сподели брюнетката.

 

На нападките, че по онова време е развела Карамански и го е вързала с дете, за да му вземе наследството, тя отсича категорично: „Детето ми е планирано дете, дълго чакано, създадено с много любов. Нито е някаква търговска сделка или нещо друго. А относно това дали съм развела някого, никого не съм, нямам и намерение да го правя. Когато започна връзката ми с него, той вече беше разведен.“

Нели Сано става европейски шампион по художествена гимнастика през 1993 г. „Не е било лесно, гладувала съм, много пъти съм искала да си тръгна. Но по повод глада, смятам, че Нешка Робева винаги е била наясно с темите за лечебния глад и здравословното хранене. Самата тя го прилагаше върху себе си“, допълва тя.„Ава е изключително организирано дете. Имам много силна връзка с нея. Много често в разговори с нея имам чувството, че тя е майката, а тя – дъщерята“, отбеляза Сано.

Continue Reading

Previous: МОЯТ СЪПРУГ ИСКАШЕ ШЕСТО ДЕТЕ ИЛИ ЗАПЛАШВАШЕ С РАЗВОД — СЛЕД МОЯ УРОК, ТОЙ МОЛЕШЕ ЗА ПРОШКА НА КОЛЕНЕ
Next: ЖЕНА ОТКРИВА, ЧЕ БОГАТИЯТ Й СЪПРУГ ТАЙНО ПОСЕЩАВА МЕТАЛНА КОЛИБА ВСЕКИ ДЕН – ТОГАВА ЧУВА БЕБЕ ДА ПЛАЧЕ ВЪТРЕ

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Връщаме часовниците с час назад – ето от кога: Вижте повече..
  • От последните минути! Борисов със смайващи разкрития за потопения кораб
  • Майка ми сама отгледа 8 деца. Аз бях най-големият. 👇
  • Когато бях на шестнайсет, казвах на приятелите си, че баба ми е „просто чистачка“.
  • Когато Деян се прибра малко след полунощ, къщата беше тъмна.
  • УЧИТЕЛКАТА НАРЕЧЕ СЕМЕЙНАТА СНИМКА НА 7-ГОДИШНАТА МИ ДЪЩЕРЯ „НЕПОДХОДЯЩА“ — А ДИРЕКТОРЪТ Я ПОГЛЕДНА И ПОМОЛИ ВСИЧКИ ДА ОСТАНАТ ПО МЕСТАТА СИ.
  • Страхувах се от най-лошото, когато съпругът ми започна да изчезва — докато не научих истината
  • Според еврейската Кабала, домът не е просто мястото, в което физически живеем, а свещено пространство, в което тялото, умът и духът се презареждат
  • Казвам се Борис Петров. На петдесет и две съм и доскоро вярвах, че човек може да преживее всичко, стига да има за кого да се прибира вечер.
  • Когато мъжът ми почина, бях убедена, че апартаментът и всичко, което имахме, остават за мен и дъщеря ни

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
  • Гурбетчия от Кърджали: За 14 дни изхарчих 5000 евро
  • Лошо. Какво сполетя Василковски. Вижте повече..👇👇
  • Голяма промяна за трудовия стаж и определянето на пенсиите😮Омбудсманът скочи!
  • Защо Ралица Паскалева е аут от „Игри на волята“?
  • Полейте доматите само веднъж с този разтвор и ще ги берете в кофи
  • Ралица Паскалева си тръгва от Игри на волята, а причината е…Вижте повече👇👇
  • Голям удар на новата власт. Разкриват схема за…Вижте повече 👇👇 👇
  • ЧЕСТИТО НА РУМЕН РАДЕВ!
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.