Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Необичайно явление ще има в небето над България на 29 септември точно в 12:57 часа
  • Новини

Необичайно явление ще има в небето над България на 29 септември точно в 12:57 часа

Иван Димитров Пешев септември 24, 2023
dqwgdsgdfhfdh.png

Идната седмица настъпва септемврийското пълнолуние. Това ще стане в 12:57 ч. на 29 септември, съобщи Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с НАО при БАН и в катедра „Астрономия“ при СУ „Св. Климент Охридски“.

Той припомни, че тъй като пълнолунието е най-близко до датата на есенното равноденствие – 23 септември, по традиция в много страни от Северното полукълбо на Земята то се нарича „Урожайна луна“ или „Жътварска луна“.

„Освен обичайно време за прибиране на реколтата от късните култури, това е време и за провеждане на различни тържества в чест на плодородието. Но има една чисто астрономическа особеност, която отличава това пълнолуние от останалите през годината: хората отдавна забелязали, че при пълнолуние, случващо се около началото на есента, Луната изгрява почти по едно и също време – в началото на нощта, в продължение на няколко поредни вечери.

Някога това е създавало удобства за прибиране на реколтата до късно през нощта – на лунна светлина“, каза Маркишки.

Той поясни, че в началото на есента привечер еклиптиката (видимият годишен път на Слънцето по небето) сключва най-малък ъгъл с хоризонта – около 23,5 градуса за нашите географски ширини.

„Около 23 септември вечер на запад залязва съзвездието Дева, а на изток изгрява съзвездието Риби. В тези две съзвездия се намират съответно есенната и пролетната равноденствена точка.

 

Логично, когато Луната е във фаза пълнолуние, тя изгрява в началото на нощта от изток, докато в същото време Слънцето залязва на запад. Това важи и когато пълнолунието настъпва близо до датата на есенното равноденствие. Тогава залязващото Слънце е в съзвездието Дева, а изгряващата на изток пълна Луна – в Риби или във Водолей“.

Луната се движи близо до еклиптиката в посока от запад към изток, с 13,2 градуса на денонощие средно, поради което лунните изгреви закъсняват с 52,7 минути средно на всяка следваща дата, каза физикът. Тъй като във вечерите през втората половина на септември еклиптиката е под най-малък наклон спрямо хоризонта, в същите вечери изгревът на пълната Луна закъснява с доста по-малко време от средното.

Например за географската ширина на София закъсненията на лунните изгреви около 29 септември т.г. ще са само с около 23 минути на всяка следваща вечер. За обикновен наблюдател това може да създаде впечатлението, че няколко вечери подред Луната изгрява почти по едно и също време, което в миналото наистина е създавало удобства за работа на земеделските стопани до късно през нощта, поясни Маркишки.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Официално: Борисов огласи името на кандидата на ГЕРБ за кмет
Next: Такова чудо не сте виждали: Тошко Йорданов скочи срещу водеща на Нова тв

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.