Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • НЕОПИСУЕМА ТРАГЕДИЯ! Български футболист загуби семейството си в Германия
  • Новини

НЕОПИСУЕМА ТРАГЕДИЯ! Български футболист загуби семейството си в Германия

Иван Димитров Пешев март 27, 2024
asdcdsfkvdskbkfbkf.png

Огромна трагедия сполетя футболиста на Гигант (Съединение) Здравко Жилов. При пожар в Германия са загинали брат му, снаха му и двете им деца. От клуба призоваха за съпричастност към Жилов, който е бивш юношески национал, когато бе в академията на Ботев.

Ето какво написаха от Гигант:

За жалост животът ни поднася и такива моменти. Един от нашите футболисти изживява огромна семейна трагедия.

Уважаеми фенове и любители на футбола, не веднъж всички Вие сте показали Вашата съпричастност.

Дойде отново време всички заедно да обединим силите си и да помогнем на един от нашите футболисти. Здравко Жилов неведнъж е доказал, че на терена оставя своето сърце и душа и се раздава до край във всеки един мач. Сега той има нужда от нашата подкрепа. На 25 март в Германия при пожар той загуби едни от най-близките си хора – брат си, снаха си и двете им деца (едното на 3 години, а другото на 6 месеца).

Трагедията за семейството е огромна, а сега те се нуждаят от сума в размер на 18 000 евро, за да транспортират телата им до България.

От ръководството на ОФК Гигант (Съединение) отправяме към всеки един от вас МОЛБА за еднократно подпомагане, според личните финансови възможност.

Дарителски кутии ще намерите в парк-кафе „СТИВИ“ и на стадиона

В събота 30.03.2024 г. предстои да се изиграе мач от 26 кръг срещу отбора на ФК Созопол, начало 15:00 часа, който ще бъде в подкрепа на Зината.

Нека обединим силите си и дадем лъч светлина в този тежък момент за семейството“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гурбетчиите масово се завръщат в България, причината е смайваща
Next: Много важно уточнение от НОИ, всички българи трябва да го знаят

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.