Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Неочаквано! Стефан Янев хвърли бомба – издаде кой финансира партията му Български възход
  • Новини

Неочаквано! Стефан Янев хвърли бомба – издаде кой финансира партията му Български възход

Иван Димитров Пешев юли 27, 2022
stefazvzuvuzho.jpg

„БСП няма много време да маневрира и да търси едно или друго обстоятелство, наложително сега да се реши, при положение че месеци не са успели да намерят решения на много от въпросите, за които става въпрос. Чистият вариант, който българските граждани виждат, е отиване на избори“.

Това каза пред БНР Стефан Янев, лидер на „Български възход“.

И допълни, че шансовете на третия мандат са близки до тези на първия и на втория.

„Партиите в парламента се занимават със собствения си нарцисизъм и все по-рядко се обръщат към реалните проблеми на хората… Мястото на партиите в Народното събрание е да взаимодействат на базата на принципи и правила“.

Янев посочи, че кадровите проблеми на формацията са решени, а структурите по райони в страната се изграждат в момента.

„Нашата партия ще се финансира, както е предвидено в Закона за политическите партии. В регистрацията ще имаме дарителска сметка. До момента се финансираме с лични средства“.

Още политика:

Вицепремиерът и министър на икономиката Корнелия Нинова дава извънреден брифинг днес в сградата на Министерството на икономиката и индустрията.

Всички журналисти чакаха Нинова да каже какво ще прави с мандата, тя обяви, че ще забранява… райския газ.

„Децата ни са изправени пред огромна опасност разпространението на т.нар. райски газ. Това заема застрашителни размери“, заяви в началото на брифинга Нинова. Тя подчерта, че трябва да се вземат решителни и бързи мерки срещу това опасно явление.

Чиновническо безхаберие и липсата на закон, уреждащ този въпрос, са в основата на все по тежката ситуация, отбеляза тя. „Днес и сега трябва да вземем спешни мерки“, подчерта Нинова.

Комисията за защита на потребителите (КЗП) започва спешни проверки в дискотеки и барове, както и на онлайн продажбата на това вещество. Ще бъдат издавани временни актове за спиране на тази продажба в заведенията.

25 000 лева глоба ще платят онези собственици на такива заведения, които не спазят ограниченията.

„БСП още днес внася две думи поправка в Закона за закрила на детето като към „цигари и алкохол се добави и диазотен оксид (райският газ)“, коментира още тя.

„Ние искаме да знаем, че с чиста съвест сме си свършили работата, за да спасим децата си. Сигнализирайте денонощно в КЗП!“, отбеляза Корнелия Нинова.

На въпрос на журналиста от ПИК Ива Николова как ще бъде контролирано масовото нарушение на забраната за продажби на цигари и алкохол на деца, Нинова бе категорична: „Чрез закона. Лекарите дават много тежки индикации за употребата на това вещество“.

На следващ въпрос относно ситуацията с износа на оръжие за Украйна Нинова заяви: „За 165 и път казвам – лъжа! Важни са фактите, данните, числата – всеки може да проверява. От един месец не съм свиквала Комисията по оръжие, за да няма злоупотреби и скрито-покрито. Да, фирмите ще страдат от това, но това ще бъде решението. Поне веднъж потърсете онези, които се подписват под тези сделки, преди да дойдат при нас. Потърсете шефа на ДАНС, на МВР и т.н. Ако искате сверяване на информацията с друг достоверен източник, обърнете се и към тях. Аз разбирам защо атаката е срещу мен. Но пак ще кажа – лъжат!“.

Тя заяви, че „за мандат и правителство ще говорим Довечера след Националния съвет на „Позитано“ 20.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зеленчукът, който ще ви избави завинаги от досадните хемороиди, разширените вени, артрита и дори косопада
Next: Силен тътен разтресе Петрич! Взрив на бензиностанция заради заплеснат клиент вдигна службите на крак

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.