Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нери Терзиева на сбогуване: Забранявам ви да плачете за мен – пазете децата, те са всичко
  • Новини

Нери Терзиева на сбогуване: Забранявам ви да плачете за мен – пазете децата, те са всичко

Иван Димитров Пешев ноември 3, 2022
nererierietetz.png

Голямата журналистка Нери Терзиева ни напусна тази нощ малко след като празнува своя 70-ти юбилей.

Емблематичната водеща от златните години на БНТ знаеше, че си отива и в последните месеци отказваше публични ангажименти, а буквално миналата седмица отмени отдавна планирано интервю с популярен столичен седмичник.

Преминалата през Възродителния процес и ноктите на ДС етническа туркиня си отиде в мир със света, а малко преди края е забранила на най-близките си да плачат за нея.

„Имах хубав живот, не съжалявам за нищо. Забранявам ви да плачете за мен, нашето поколение преживя много, но вече си отива и сигурно е за добро. Пазете децата, те са всичко на този свят“ – с този завет си тръгна Нери.

Не изпускай тези оферти:

50 истории от БНТ с 50 любимци – 24chasa.bg

С Асен Агов бяха прочутия Екип 2 на новините на БНТ. Конкурираха се за зрителската любов с Екип 1 на Емилия Иванова и Райчо Райчев (също вече покойник)

Борбената и целеустремена Терзиева винаги се размеква, когато става дума за деца. Там се крие и голямата несподелена драма на Нери, която тя рядко си позволява да прави публично достояние.

Единствената дъщеря на журналистката е глухоняма по рождение и Терзиева води тежка лична битка, за да й осигури нормален живот. И постига пълен личен триумф – наследничката й завършва училище с пълно отличие, а след това и Зъботехника в Медицинския университет.

Дебютира на екран като „Нели“

Нери е двигателят на безброй кампании за деца в неравностойно положение и хлапета, борещи се с тежки заболявания. През 2017-а година журналистката лично измоли от тогавашния премиер Бойко Борисов правителствения „Фалкон“, за транспортира от Бургас до София момченце, което береше душа след усложнения от варицела.

На представянето на дебютната книга на екранния й партньор Асен Агов преди година и половина – здравословните проблеми вече взимат своето от борбената Нери

Иначе явната травма на Нери до последния й дъх си остана Възродителният процес и фактът, че повече от 3 десетилетия след насилственото прекръстване на мюсюлманите нито едно официално лице не понесе съдебна отговорност за гаврата.

В Пловдив през 1985 г. красивата етническа туркиня Нериман става насилствено Нели и точно с това име зрителите за първи път я видяха на екран. Години по-късно Терзиева пише сценария за филма „Откраднати очи“, който третира темата за насилствено на имената на турците у нас.

Да си припомним едно класическо издание на „По света и у нас“ с Нери от 1991 г.:

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: ГЕРБ правят Правителство! Патерицата ще е
Next: Получаваме шест заплати при пенсиониране, но си има условия

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.