Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нечувана драма в Стани Богат: Водещият тръгна да напуска играта
  • Новини

Нечувана драма в Стани Богат: Водещият тръгна да напуска играта

Иван Димитров Пешев ноември 1, 2023
sdfgdfbcvbbvbnv.png

Нещо рядко виждано се случи в Стани Богат тази вечер.

Водещият Михаил Билалов реши да напусне играта и тръгна да си ходи, но малко след това все пак размисли и се върна на стола си.

Това се случи, след като Билалов представи втория си гост Мелиса Маркова.

Специалистът по генетика и биохимия, която обича да ходи на круизове с приятелки и иска да направи приют за животни, бе попитана от Билалов защо е решила да опита късмета си в телевизионната игра.

Тя призна, че я записала нейната по-малка сестра, което провокира следващия въпрос на Билалов: „Значи, ти самата не искаше?“

„Не, че не искам, винаги съм имала желание, просто не съм имала…“, започна да обяснява Мелиса, но бе прекъсната.

„Не, ти не искаше“, държеше на своето Билалов.

„Аз не искам“, успя само да отрони Мелиса.

Тогава Билалов стана и направи няколко крачки към изхода.

 

Мелиса също се изправи, примирена, че се е разминала с шанса си за печалба.

 

 

Но за нейна радост последва рязък обрат.

 

Билалов се върна на мястото си и след като подхвърли: „Ако не искаш, си ходим“, даде старт на играта по бТВ.

 

Въпросът за 1000 лева към Мелиса беше: „Кое женско име означава куца?

Опциите бяха Клавдия, Каролина, Корнелия и Кремена.

 

Тук дамата поиска 50 на 50 и след като компютърът остави Клавдия и Кремена, позна, че верният отговор е първият.

Последва въпрос за 1500 лева: От кое семейство е растението Венерина пантофка?

При опции Маслинови, Макови, Разноцветни и Орхидеи, Мелиса правилно заложи на четвъртата.

 

За 2000 лева тя бе попитана: Какво се създава с договора от Маастрихт, подписан през 1992 година?

Възможностите бяха Европейският съюз, ООН, Общността на нациите и Юнеско.

Мелиса обмисляше да заложи на първата, но се разколеба и потърси помощ от баща си от публиката.

Борислав излезе на сцената, колкото да потвърди, че дъщеря му е права.

 

Въпросът за 3000 лева беше: Кое не е сорт бяло вино?, с опции Алиготе, Карменер, Траминер и Вионие.

Мелиса, която преди това заключи сумата, позна, че е Карменер.

 

Нейната изява обаче приключи при въпроса за 5000 лева: Представител на коя фантастична раса няма в състава на Градската стража в романите на Тери Пратчет?

Опциите бяха Елфи, Тролове, Върколаци и Вампири.

 

Участничката имаше на разположение още един жокер, но след като Билалов отправи призив да рискува, се съгласи с него и маркира Вампири.

 

Верният отговор обаче беше Елфи и така Мелиса Маркова получи чек за 3000 лева.

Преди нея играта си от вчера продължи Александър Даскалов.

Останал вече бе жокери, той не знаеше отговора на въпроса за 3000 лева и взе решение да се откаже.

Той бе попитан от Билалов: Кой е актьорът с най-много статуетки Оскар за гладна мъжка роля?

Възможностите бяха Джак Никълсън, Том Ханкс, Даниел Дей-Люис, Дъстин Хофман, а извън играта лекарят посочи четвъртата, но правилният отговор бе третият.

 

За Даскалов остана утехата, че също спечели 3000 лева.

„Имам само една забележка. Това не е игра, а тест за много добра памет и за логични мисления за този, който е е дошъл тук“, уточни на изпроводяк той.

 

Третият участник днес беше Димитър Димитров от Бургас.

Студентът по „Журналистика и връзки с обществеността“ започна уверено, включително и на въпроса за 1000 лева.

Той беше: Територията на коя държава заема половината от Западния бряг на Южна Америка

Опциите бяха Перу, Бразилия, Уругвай и Чили, а Митко правилно маркира четвъртата.

Последва въпрос за: 1500 лева: Коя певица има рекордните 32 награди „Грами“?

Възможностите бяха Адел, Бионсе, Кайли Миноуг и Мадона, но играчът призна, че не знае коя от тях е вярната.

 

Той се обади на приятел и Атанас Пупанов не го разочарова.

Футболистът от Поморие позна, че рекордът държи Бионсе.

Сумата от 2000 лева бе заключена от Димитър, а въпросът беше: Коя скала определя мощта на природното явлленва ение торнадо?

След като видя възможностите – Скала на Сковил, Скала на Фуджита, Скала на Моос и Скала на Келвин, Димитров използва 50 на 50.

 

При останали Скала на Фуджита и Скала на Келвин, той позна, че верният отговор е първият.

Въпросът за 3000 лева беше: Какво животно си избра за почетен кмет английското селце Кокингтън през 2022 г.?
Опциите бяха Риба, Врабче, Пони и Овца.

Димитър извика от публиката Диян, който го посъветва да заложи на Врабче.

 

 

Авиодиспечерът на летището в Бургас обаче не го послуша и маркира Овца, но правилният отговор се оказа Пони, и бургазлията приключи участието си с 2000 лева.

Continue Reading

Previous: Още една огромна звезда от телевизионния екран напусна нашия свят само на 50 години
Next: Голяма трагедия! Само на 38 години почина един от най-добрите музиканти в България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.