Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нечувано зверство! Странджата помогна на Стефка и брат ѝ, а те го убиха и натъпкаха в стар диван
  • Новини

Нечувано зверство! Странджата помогна на Стефка и брат ѝ, а те го убиха и натъпкаха в стар диван

Иван Димитров Пешев септември 2, 2022
strandjatastefka.jpg

Преди 21 г. жестоко убийство потресе българите, които работят и живеят в Атина. Никой от нашенците там не можел да си представи, че някой ще посегне на Росен Христов-Странджата – председател на българската общност в гръцката столица.

Той бил известен с това, че намирал работа и подслон за всеки нашенец, помагал на болни деца и давал от парите си за лечението им. Още по-изненадващо се оказа, че убийците са българи, на които Странджата помагал постоянно, пише „Труд“.

Тялото на Росен Христов беше открито на 25 ноември 2011 г., скрито в диван в пристройка на къща в Атина, затрупано с много одеяла и възглавници. Аутопсия установява, че смъртта е настъпила 4 дни по-рано. Убиецът замаскирал трупа така, че да не се вижда, че на канапето има човек. Сигналът за изчезването на Христов му подава сестра му Нели, обезпокоена, че няколко дни брат ѝ не се обажда и телефонът му не отговаря.

“В петък Росен трябваше да дойде, за да си вземе личната карта, която съхранявам, но не се появи. Звънях му, но всичките му мобилни телефони бяха изключени. Свързах се с негови познати, но никой нямаше информация къде може да е. Росен никога не изключва телефоните си и това ме притесни. Тогава уведомих властите за неговото изчезване”, разказа жената. В къщата, където е открито тялото, живее българката Ваня Иванова, която извикала полицаите.

Не изпускай тези оферти:

“Къщата ми има пристройка и там бях приютила българката Стефка Мариянска, за да ѝ помогна, тъй като нямаше работа и пари. Дадох ѝ назаем 400 евро. Росен идваше често при нея, вероятно за да ѝ помогне да си намери работа, защото той живееше в офиса на дружеството”, разказа по-късно жената.

“Преди седмица Стефка се върна от България и доведе и брат си. Тогава ѝ казах да намери начин да ми върне заема и до петък да се изнесе от къщата. Тръгна по-рано, но в следващите дни на няколко пъти влизах в пристройката, за да я почистя, тъй като нещо миришеше, но миризмата така и не изчезна. Тогава се обадих на зетя на Росен, който извика полиция и след обстойно претърсване трупът бе намерен в дивана. Бяха извадени възглавниците от него и там той бе захвърлен и покрит с много одеяла”, е потресена Ваня.

Стефка Мариянска отрича да е убила Странджата.

Мотивът за зверското престъпление е грабеж. Росен, наричан Странджата от немилите-недраги българи в гръцката столица, бил с множество наранявания. Лицето му е било обезобразено, фаталният удар е нанесен с остър предмет. Прякорът си нашенецът получава, защото помага на всички нашенци, които са закъсали за пари, работа или жилище.

Помогнал и на бъдещите си убийци – Стефка Мариянска и брат ѝ. Той устроил жената на работа, след като тя била изгонена от квартирата си, защото оттам изчезнали пари, лаптоп и мобилни телефони. Намерил ѝ и покрив над главата на ул. “Никас” в предградието Хайдари. Жилището представлявало стара пристройка до къщата на Ваня Иванова. Именно там било открито и тялото на Странджата.

Гръцката полиция веднага започнала издирване на Стефка Мариянска. От разпитите на много българи станало ясно, че Стефка непрекъснато вземала заеми и е затънала в дългове, включително и към Росен. Подозренията падат и върху брат ѝ Кирил, защото едва ли жената сама би могла да надвие Росен. Кирил бил известен с буйния си нрав, бил комарджия и тръгнал със сестра си в Гърция да се крие от мутри, на които задлъжнял. Оказва се обаче, че двамата са напуснали страната и са обявени за международно издирване, издадена е и европейска заповед за арест.

Две години след убийството Стефка е арестувана в родното си благоевградско село Падеш, където живеела в друга къща и се грижела за стари хора. Екстрадирана е в Гърция и съд в Атина постановява за нея и брат ѝ най-тежката присъда – доживотен затвор. След молба да излежат присъдата си у нас, двамата са преместени в български затвори.

На погребението на Странджата се събрали почти всички българи, живеещи в Атина.

Преди да замине на гурбет в Гърция, Стефка работела в Благоевградско като шивачка, но ателието ѝ фалира. Отначало брала тютюн, после ходила да гледа възрастна жена в Ливадия, на час път от Атина, но никога не се задържала повече от месец-два.

Какво е станало между нея, Росен и Кирил на фаталния ноемврийски ден преди 21 г. и досега не може да се каже със сигурност. И Мариянска, и брат ѝ години наред твърдят, че са невинни и са натопени, за да се скрие друг човек, извършил зверското убийство на Росен.

Росен бил лидер на българските емигранти

Убитият в Атина Росен Христов е родом от Варна. По професия е цирков артист. В Гърция емигрирал 10 години преди трагедията, три години по-късно става председател на дружеството “Българска общност – Атина”. Той е основател и на първото българско училище в Атина.

Като истински лидер на българите, Росен водел най-закъсалите ни сънародници по интервюта за работа, при това не им искал пари в замяна, както правели черноборсаджиите. Христов като председател на общността, дори издействал разрешително на нашенците да ползват площад “Кодзя” в центъра на Атина, където си спретнали голям празник под наслов “Всички българи заедно на Трифон Зарезан”.

След като беше намерен убит, профилът му фейсбук бе превърнат в мемориал за поклонение. Българите в Атина истински го обичали и са му били благодарни за всичко, което е правел за сънародниците си.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Страшно е! Топ гинеколог разкри кой е виновен за смъртта на младата родилка
Next: Румен Радев ще произвежда енергията на БЪДЕЩЕТО

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.