Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нешка Робева зове България: Нека да подкрепим националните ни състезателки! Имат нужда от това
  • Новини

Нешка Робева зове България: Нека да подкрепим националните ни състезателки! Имат нужда от това

Иван Димитров Пешев август 31, 2023
gsdghdfhewrwer.png

Традиционният турнир по художествена гимнастика „Левски Къп“ и Приз „Маргарита Рангелова“, който тази година ще се проведе от 1 до 3 септември, е посветен на 70-годишнината на „синия“ клуб и за първи път ще има награден фонд.

„Тези дни непрекъснато ми се върти в главата мото, което е на герба на София – „Расте, но не старее“. Така си мисля за Левски. 70 години са сериозна възраст, но в клуба без прекъсване звучи детска глъч и много смях, много радост, е от време на време и сълзи, разбира се без това не може.

Аз вече се оттеглих, отивам повече към легендите. Макар и от разстояние, аз поддържам връзка с момичетата, които останаха да работят в клуба, с Валентина Симеонова, която пое председателството. Предстои да учредим фондация „Базата“. Открихме нашата почивна база. Благодарение на Цоло Вутов я ремонтирахме и тя вече започна да функционира. Тази база се намира в село Трудовец, само на 200 – 300 метра от моята къща. Искаме да я направим не само за децата от спорта.

Искаме да я направим за талантливи деца на България, да идват и да провеждат своите зелени училища, да се докоснат до природата, да направят своите майсторски класове.

Фондацията ще се нарича „Базата“ и от следващата година и тя ще функционира. На 12 декември по традиция ще направим нашето шоу в НДК. Още не сме пуснали билетите. Всичко, което в последните години събираме като средства, го разпределяме между клубовете по спортове, по изкуство или самодейност и сега ще разпределяме от тази пари и за фондацията, чиято цел е просвещение и откриване и подпомагане на таланти.

Аз бих искала да поканим на този спектакъл невероятните руски гимнастички, но се притеснявам от ситуацията, която се създава у нас, ситуация, в която хората мразят и не знаят защо мразят. А красотата тя няма граници. Красотата надмогва и политика надмогва войни.

Няма да го направя, но изненади ще има. Сигурно е много смешно на 78 почти да правиш такива планове за бъдещето, но аз знам, че дори когато си отида ще има кой да продължи тези начинания“, това сподели пред БНР легендарната треньорка Нешка Робева.

В рамките на надпреварата традиционно ще бъде връчен и приз „Маргарита Рангелова“ на именитата журналистка, смятана за „кръстница“ на „златните момичета“.

Сред официалните гости на събитието ще бъдат световните и европейски шампионки от ансамбъла на България Камелия Петрова и Рейчъл Стоянов, световните и европейски шампионки Ева Емилова и Габриела Пеева от националния ансамбъл по художествена гимнастика за девойки. Главен съдия ще бъде вицепрезидентът на БФХГ Невяна Владинова.

„В турнира ще участва Лъчезара Пекова. Ще дойдат нашите девойки световни шампионки. Ние сме поканили всички, които са започнали в Левски или са минали и са работили в Левски. Не познавам ръководител, треньор, човек, който има шампионска титла, да не е минала през Левски. Благодарна съм на първите – Лилия Мирчева, по-късно Юлия Трашлиева. Адриана Дунавска, Камелия Дунавска, Елизабет Колева, Бранимира Маркова също са тренирали в Левски, независимо, че са имали друга принадлежност.

Дори и весела като национален състезател е работила в Левски. Хора като Маргарита Рангелова трябва да се знаят не само от вас, журналистите, но и от спортистите. За това правим този турнир. Целта не е само да раздадем медали на децата, а да ги научим, че нищо не започва от днес и не свършва утре“, заяви още жената, която е била ръководител на специализацията в България на президента на Международната Федерация по Гимнастика Моринари Ватанабе и коментира световното първенство във Валенсия и представянето на българския отбор там.

„Аз се въздържам да давам оценки, тогава, когато пряко не участвам в процеса. Мисля, че най -много в този момент нашите гимнастички, колеги, треньори, ръководители се нуждаят от подкрепата ни. Развитието на света не е само във възходяща линия, има върхове, има спадове.

Голямата задача на феновете е да буйстват и да се радват при всеки спечелен връх, но и да бъдат като една силна опора, тогава, когато има спад, Световното първенство във Валенсия показа, че независимо от този абсолютно ненормален правилник, все пак има място за творчество. Този правилник до голяма степен уеднакви, изравни силите. Уеднакви композициите и даде възможност на много държави и отбори да повярват, че и те могат.

Силите бяха много изравнени. Конкуренцията изключителна. Видяха се наистина композиции на много високо ниво. Аз мисля, че нашите треньори и ръководството на федерацията ще направят анализ, ще разгледат добре, ще си изградят нова стратегия към това как да подходят към европейското и олимпиадата. Вярвам, че нашите момичета ще се съвземат, ще се стабилизират.

Те трябва добре да се ориентират и да видят какво правят и другите. Трябва да мислят, да работят и да поставят така нещата, че да спечелят. Те могат, но пак ще кажа, нека да ги подкрепим, защото те имат нужда в момента от това“, каза още Робева.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мъж хранел гладен вълк цяла зима. След 4 години вълкът направил нещо невероятно
Next: Всички търсят къща в това райско кътче на България, но никой не продава

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.