Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нешка Робева РАЗКРИ: Ванга ми каза, че извънземните са сред нас
  • Новини

Нешка Робева РАЗКРИ: Ванга ми каза, че извънземните са сред нас

Иван Димитров Пешев март 25, 2024
dfsbvsdkbdkfnbghknhg.png

Избирали да се вселяват в невинни деца, разкри треньорката на „златните момичета“. „Ванга ми каза, че извънземните са сред нас.“ Това сензационно разкритие за думите на легендарната пророчица направи пред „България Днес“ Нешка Робева.

„Не мога да си спомня точно годината, когато чух това от Ванга, 1991-ва или 1992-ра. Но тогава в Пловдив започнаха да говорят за един „Кики“, така бяха нарекли „зеленото човече“ или полтъргайста, вселил се в дома на пловдивското семейство Мичеви и даващ „сигнали“ на дъщеря им Десислава“, връща лентата назад треньорката на „златните момичета“.

Тя допуска, че именно заради огромния интерес на българите в този период, силно подклаждан от медиите, се е стигнало до нейния разговор за чуждоземците с Ванга.

 

 

Непосредствен повод за посещението в дома на петричката пророчица обаче не станал мистериозният и досега „Кики“, който оттогава не е давал признаци на живот, а публикациите, че в този ден „извънземни щели да дойдат при Ванга и тя ги очаквала“, разказва Робева.

„И както говорехме, я попитахме: „Лельо Ванга, вярно ли е, че ще идват извънземните?“. И тя каза: „Не“. И тогава й зададохме и този въпрос: „А има ли извънземни? И тя ни отговори, че има“, довери още детайли от паметната среща бившата грация.

Ветеранката на художествената гимнастика у нас си спомни, че великата ясновидка дори посочила видовете инопланетяни. „Не само че ги има, но и са най-различни“, разкрила Ванга. „От Козирога имат канал към Земята“, това бяха точните й думи“, поясни Нешка Робева.

Бившата шампионка добави, че по време на беседата Ванга описала и външността на „зеленото човече“ Кики, изтормозило фамилията от Града на тепетата. „Описанието на Ванга съвпада с това, което виждаме в египетските пирамиди – човек с птича глава, с люспи по тялото като риба, така ни го представи тя. Спомням си отлично всичко, защото съм виждала тези фигури и веднага ми направи впечатление“, сподели още Робева.

 

 

Тогава пророчицата от Рупите признала и че „Кики идвал при нея“. „Леля Ванга каза още, че не всички извънземни са добронамерени. Може би не употреби точно тази дума, но смисълът е същият. „Но другите, каза тя, са лоши“, довери легендарната треньорка.

Топпророчицата на България допълнила, че инопланетяните „се вселявали в човеците“. Избирали, добавя Нешка Робева, „такива невинни души“. „Даже спомена деца – 13-14-15-годишни. Според нея те ставали агресивни, започвали да не слушат родителите си“, спомня си една от емблемите на художествената гимнастика.

„Затова се карат, затова се бият“, твърдяла Ванга. „Тя смяташе, че те използват нашето тяло, за да могат да съществуват“, цитира подробности от паметния разговор Робева. Самата тя е на мнение, че когато се вселят в даден човек, извънземните „подменят неговата същност“ и го превръщат в „биоробот“.

„Как може да се различи биоробота от истинския човек? Биороботът се стреми само към материалното, а истинският човек се стреми към духовното, носи духа Божи, стреми се да се усъвършенства…“, не може да забрави уроците на голямата ясновидка ексшампионката.

 

Ванга не пропуснала да отвори очите на любимата си спортистка и за „необикновената енергия на Рупите“. „Може би затова тя се премести през 80-те години в Рупите“, смята Робева. „Силите са й казали да го направи. Защото дотогава тя гледаше в Петрич. За първи път отидох при нея, когато Ванга живееше в Петрич, още през 1973 г.“, разказа още Нешка Робева.

„Леля Ванга казваше и че има прераждане. Че има йерархия. „Тази битка, вика, която става на земята, става и горе“, спомня си екстреньорката на националния отбор по художествена гимнастика.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Майстор: Ако правиш това с бойлера, ще спестиш много пари от сметката си за ток
Next: Само на 50 години си отиде известен български спортен журналист

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.