Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нешка Робева скочи на Кирил Петков
  • Новини

Нешка Робева скочи на Кирил Петков

Иван Димитров Пешев февруари 26, 2022
nekshkhkakha.png

Можете да споделите с приятели от тук:

Легендата в родната художествена гимнастика Нешка Робева изригна в социалните мрежи срещу премиера на България Кирил Петков заради негови изказвания по темата с войната Русия – Украйна. Тя го призова да се вслуша в народа си, в опитни дипломати и да не се подвежда по телевизионните пропагандни клипчета.

Вижте какво написа Робева в социалните мрежи преди час.

Обръщение към Министър Председателя на България – Кирил Петков,
Г-н Министър Председателю, oбръщам се към Вас, така, както са ме учили, че е подобаващо да се обръщаме, към човека, на когото сме гласували доверие да ръководи държавата ни. За Вашите приятели и колеги от кампуса, може да сте просто Киро, за мен и голяма чат от моето поколение, сте г-н Министър председател.

Г-н Министър Председателю, аз съм една от тези, които не само гласуваха за Вас, но и агитираха, със изключителна вяра и страст, влизайки понякога в остри спорове. Гласувах за Вас и колегите Ви, защото бях убедена, че бъдещето на България, Ви интересува, че сте се завърнали, за да отдадете знания, опит и сили за просперитета на Родината си. Простих грешно попълнената декларация. Повярвах Ви, защото Ви сравнявах /Вас и младите Ви колеги/ с ония буйни глави -образовани млади хора, организирали и дали живота си в Априлското въстание, за свободата на Родината. Оприличих ви на онези, Ваши колеги-студенти, препълнили влакове, нависнали по стъпалата, тръгнали от цяла Европа, дори от Америка, за да защитават и умрат за България в Балканската война… И с още други, които с безплатния си труд възстановяваха София от англо- американските бомбардировки и изграждаха България след Втората световна война, с много вяра в нейното бъдеще.…

Наложих си търпимост към невъзможността да се изразявате, както и към все по-зачестилото „Аз“, когато става въпрос да оповестите държавни решения /Би трябвало да знаете, че в случая се използва „Ние“, /което значи екип, коалиционни партньори и т.н./ Пренебрегнах доста тревожни факти и грешки, като например констатацията, че въпросът с бедността в България е решен, затварянето на устата на Министъра на спорта, необясними и безпочвени промени в държавната администрация, унижаването на работещите в областта на науката и културата…

Не приветствам посещението Ви в Македония, въпреки, че го приех, но не разбирам изявлението Ви, че историята на България е без значение пред облагите, които бихме получили, ако снемем ветото за влизане на Македония, в най-скоро време в ЕС. Ако съм разбрала, това не е нищо друго, освен отказ от национална ни идентичност в полза на пазарната такава.

Не съм съгласна да говорите и взимате решения от името на България, по въпроси, които могат да имат тежки последствия за народа ни, без да се допитате до него.
Вие, направихте шокиращо изявление, когато заявихте, че да, за България последствията от санкциите срещу Русия, които подкрепихте с еуфоричен апломб, ще бъдат тежки, но по-важно, е да покажем лоялност към партньорите си от НАТО?! А аз мислех, че Вие и колегите Ви, на първо място ще поставите народа си! Каква заблуда… Впрочем подобни изявления все повече ме карат да вярвам, че не ние – вашият народ, Ви избрахме, а тези, към които сте лоялен.

Преди години се червях, заради изявленията на Министър председателят ни, който беше прочел една книга, сега се чувствам унизена от вчерашното Ви изявление, когато с радостен глас, почти като на идиотчета ни обяснявахте, че Русия е нищо, сочехте ни някакви икономически показатели и накрая изрекохте гениалната си /заради уважението към институцията, няма да кажа глупост/ мисъл, че Русия е
“ бензиностанция с ракети?!“ Сериозно ли мислите така или подражавате на шутовете от НС, които оригиналничат и си въобразяват, че ни впечатляват с тъпотиите, с които се изявяват пред ТВ екраните?
Г-н Министър Председателю, разрешете няколко съвета от човек, който не е равен с Вас, заради разликата в годините, натрупания опит и ако не Ви обиждам, по знания в определени области.

Не сте бил войник, не сте пристрастен към България, така като тези, които имат само нея… Но прочетете и малко история, запознайте се с подвизи на една армия предимно от селски и градски момчета, студенти и интелектуалци, в Балканската война. Пред подвига им Европа сваля шапки. Те побеждават, не с оръжие, не със знания, не с развита икономика… Те побеждават с дух. За тях Вазов пише „Българийо, за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях…“

Това, което бих искала да кажа, което Вашите партньори и най-вече Вие, не знаете, е че и най-тежките войни, Русия печели с ДУХ!

Духът на Русия не е Путин, Сталин, Екатерина, който и да е цар, партиен секретар или президент…. Духът на Русия е необясним за западния човек, дори за нас…

И накрая, моля Ви г-н Министър председател, вслушайте се в народа ни, който казва – „Език мой, враг мой“, както и „Мълчанието е злато!“. Доверете се на опитни дипломати, каквито и нападки да хвърлят върху тях. Войната не е решение на въпрос, който можеше и все още може да бъде решен по дипломатически път. Санкциите няма да уплашат Путин, още по-малко народ, който няма, какво да губи, освен достойнството си… А руснаците го имат и са готови да го бранят с живота си. Не се подвеждайте по телевизионните пропагандни клипчета.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Той ще бъде президент на Украйна, Путин му е кум
Next: Борисов насмете Путин. Тежки думи

Последни публикации

  • Маргарита стоеше край прозореца в болничния коридор, стиснала ръце и стиснала зъби. Погледът ѝ беше прикован в гледката долу, пред входа, където съпругът ѝ Игор отново се смееше с медицинската сестра Марина
  • Всичко започна като една съвсем обикновена събота. Слънцето се прокрадваше през прозореца на кухнята, рисувайки златни ивици по масата, където Алекс, моят деветгодишен син, се опитваше да си сипе мляко в купичката с овесени ядки, докато малката му сестра, Лили, го наблюдаваше с широко отворени очи. Тя беше на четири и всяко негово движение беше обект на безкрайно възхищение.
  • Стоях до леглото му, държейки изсъхналата му ръка, вени изпъкнали като стари корени по набръчканата кожа. Всяко вдишване беше усилие, всяко издишване – шепот, който се губеше в тишината на стаята. И тогава, в този полумрак
  • Една година беше изминала, откакто Стефан загуби брат си, Димитър. Една година, изпълнена с мъка, лишения и безкрайна борба. Животът му, който дотогава беше относително спокоен, се преобърна с главата надолу
  • Бяха изминали три дълги, мъчителни години, откакто светът ми се срина. Три години, откакто съпругът ми, моята първа и единствена любов, загина при нелепа трудова злополука
  • Марина седеше на тясната желязна койка, сгушена в стария шал, който някога ѝ беше подарил синът ѝ. Саша. Нейната гордост. Нейното момче. Тя го беше родила на двадесет и две, когато съпругът ѝ загина на строеж
  • Когато заплатата на съпруга ми, Райън, се удвои, очаквах благодарност. Може би спонтанна ваканция. Или поне празнична вечеря. Това, което не очаквах, беше зашеметяващо искане: да започнем да делим всички домакински разходи 50/50 – въпреки факта, че работех на непълно работно време по негово настояване.
  • Госпожа Лилия винаги е била „дамата с цветята“ в нашия квартал. Тя се караше на децата, че стъпват по теменужките ѝ, раздаваше мини тиквички от градината си и разказваше истории за покойния си съпруг
  • Никога не си бях представяла, че едно обикновено посещение на гроба на майка ми ще промени живота ми завинаги. Но един следобед видях жена, която изхвърляше цветята, които току-що бях оставила. Объркана и разстроена, аз се приближих до нея – само за да разкрия тайна, която разтърси целия ми свят. Казвам се Лаура и това е историята за това как открих сестра, за чието съществуване дори не подозирах.
  • Лена се сгуши на изоставена автобусна спирка, притискайки новородените си дъщерички. Студената, мокра от дъжда нощ я обгръщаше като леден саван. Вятърът свистеше през подгизналите ѝ дрехи, пронизвайки я до кости, докато шепнеше отчаяна молитва.
  • Заради болест мъжът ѝ не излизаше от къщи… но когато Анна се върна по-рано от обикновено, я застигна ужасяваща истина…
  • Цял живот се гордеех с умението си да вземам бързи решения. На работа тази черта ми е само от полза – докато другите размишляват, аз вече действам. Работех като старши финансов анализатор в голяма инвестиционна компания, където всяка секунда можеше да струва милиони
  • Изгониха ме от дома, когато бях на петнайсет. Не с куфар, не с викове, както става по филмите. Просто една вечер майка ме погледна така, сякаш съм ѝ чужд, и каза: „Илюша, така е по-добре.
  • Семьон все казваше на Люба, че трябва да отслабне.
  • Вие всичко предадохте на сестра ми? Отлично — нека сега тя да плаща за вашите дългове. Аз повече няма да дам и стотинка!
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Маргарита стоеше край прозореца в болничния коридор, стиснала ръце и стиснала зъби. Погледът ѝ беше прикован в гледката долу, пред входа, където съпругът ѝ Игор отново се смееше с медицинската сестра Марина
  • Всичко започна като една съвсем обикновена събота. Слънцето се прокрадваше през прозореца на кухнята, рисувайки златни ивици по масата, където Алекс, моят деветгодишен син, се опитваше да си сипе мляко в купичката с овесени ядки, докато малката му сестра, Лили, го наблюдаваше с широко отворени очи. Тя беше на четири и всяко негово движение беше обект на безкрайно възхищение.
  • Стоях до леглото му, държейки изсъхналата му ръка, вени изпъкнали като стари корени по набръчканата кожа. Всяко вдишване беше усилие, всяко издишване – шепот, който се губеше в тишината на стаята. И тогава, в този полумрак
  • Една година беше изминала, откакто Стефан загуби брат си, Димитър. Една година, изпълнена с мъка, лишения и безкрайна борба. Животът му, който дотогава беше относително спокоен, се преобърна с главата надолу
  • Бяха изминали три дълги, мъчителни години, откакто светът ми се срина. Три години, откакто съпругът ми, моята първа и единствена любов, загина при нелепа трудова злополука
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.