Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нещо се случва: След убийството на Алексей Петров нищо няма да е същото
  • Новини

Нещо се случва: След убийството на Алексей Петров нищо няма да е същото

Иван Димитров Пешев август 17, 2023
gsdfhretqrqwr.png

2 куршума за един от последните оцелели знакови фигури от годините на прехода Алексей Петров. Бившият агент на ДАНС бе разстрелян с ловна карабина посред бял ден в сряда, докато се разхождал на Витоша в компанията на Мирослава М. 49-годишната треньорка по тенис е дала пълно описание на килъра.

Бил е облечен в камуфлажни дрехи, носел е боне или някакъв шал през лицето и шапка. Жената е ранена, но е в добро състояние и е настанена в „Пирогов“.

Тя е жената, подала сигнал за покушението на спешния телефон 112 в 12.20 часа. Стрелбата е станала минути по-рано, докато Петров и Мирослава са се спускали пеша по пътеката от заслона Бай Кръстьо до Драгалевския манастир на Витоша.

Според полицията Петров е бил с трима охранители, но те са го чакали, а не са били заедно с него по време на разходката с приятелката му. Петров се движи само с автомобили „Мерцедес“, но този ден е бил с „Ауди“, което е собственост на жената, разкриха източници от разследването, цитирани от „Телеграф“.

Тузарски автомобил изплува около убийството на Петров СНИМКА

Срещу Петров е открит огън от сравнително близко разстояние. Улучен е в главата, по-точно в окото. Другият куршум е попаднал малко над сърцето, сочат първоначалните данни от огледа.

Мирослава също е била цел да бъде ликвидирана, но килърът е успял да я улучи вляво, но по-близо до предмишницата. Куршумът е преминал и през ръката й.
Засада

По първоначална информация навиците на Алексей Петров са изследвани поне два месеца от извършителите на мократа поръчка. Така са разучили, че обича да прави разходки на Витоша и често ходи по пътеката между Драгалевския манастир, заслона Бай Кръстьо и хижа „Алеко“.

Предполага се, че са били двама, изчаквали в засада. Единият е бил в автомобил, а другият е открил стрелба.

Използвано е място, където пътеката през гората се доближава на около 20 метра от павираното шосе за хижа „Алеко“, на половин километър от заслона Бай Кръстьо. След изпълнение на покушението стрелецът и помагачът му се оттеглят към Драгалевци с автомобила. По данни на свидетели колата е тъмно БМВ от старите модели.

Бареков ексклузивно: Убийците на Алексей Петров избягаха с BMW!

Тази информация тепърва се проверява. Криминалистите изземат записи от охранителните камери, поставени по фасадите на къщите в Драгалевци, покрай които минава пътят, спускащ се от хижа „Алеко“.

Проверяват се и камерите от автобусите на градския транспорт, тъй като се работи по информация, че е възможно стрелецът първоначално да е използвал автобус до междинната станция на открития лифт при заслона Бай Кръстьо.
Вендета

Разследването работи по четири версии за поръчката. Едната е, че тя идва от чужбина, другата е свързана със засегнати бизнес интереси. Останалите две са вендета и междуличностни отношения.

Петров е бивш командос от Специалното оперативно милиционерско поделение (СОМП), известно като „Червени барети“ в годините на социализма. След това се занимава с бизнес и междувременно е агент под прикритие в бившата Национална служба за сигурност, а след това Държавна агенция „Национална сигурност (ДАНС).

Той е един от основоположниците на застрахователния бизнес в България и още от годините на прехода се говореше, че около него гравитират структури от т.нар. силоваци. Освен бизнесмен Петров беше и преподавател по национална сигурност.

Водил е лекции на студенти в УНСС и ПУ „Паисий Хилендарски“. Чест участник бе в публични събития в ролята си на изпълнителен директор на Съюза за стопанска инициатива на гражданите. Едно от последните му участия бе в заседанието на тристранния съвет между държава, синдикати и бизнес.
Два неуспешни опита за покушение

Първото неуспешно покушение срещу Алексей Петров е на 15 август 2002 г. пред плувния комплекс „Спартак“, когато бе прострелян в коляното. Второто неуспешно покушение е на 29 октомври 2015 г., когато по бронирания му джип „Мерцедес“ е стреляно с два гранатомета в кв. „Кръстова вада“, близо дома му на улица „Арарат“ 8.

За поръчител на второто бе нарочен Роман Логвиненко, за когото се твърди, че обещал 200 000 евро на стрелците. Логвиненко бе осъден за опита за атентат срещу Петров.

Тази година бе предсрочно освободен от затвора на 29 май от Апелативен съд-София. Наложен му бе изпитателен срок в размера на наказанието, което му остава да изтърпи. Към 12 април то бе 2 г., 6 месеца и 11 дни.

Самият Петров бе главният подсъдим по мегаделото „Октопод“, водено срещу организирана престъпна група за рекет. През 2021 г. бизнесмент бе оправдан на втора инстанция.

„Убийството е професионално направено. Теренът позволява изстрел от близко разстояние от скрита позиция, което е безопасно за стрелеца.

Има широка възможност за различни пътеки за скрит отход от атентата“, каза доц. Милен Иванов, бивш ректор на Академията на МВР.

„Моето мнение е, че изстрелът е направен без оптика. Разстоянията са къси – не повече от 100 метра, а един добре подготвен стрелец може да произведе сигурен изстрел в малка цел“, добави той в сутрешния блок на bTV.

„Никой не ходи да извършва атентати с телефон в джоба. Обхват нямат и жертвите.

Няма как да им се окаже бърза помощ.

Странно е професионалист като Алексей Петров да допусне такъв начин на живот, който да бъде лесно предвидим и изчислен от евентуален атентатор. За да се направи засада на такова място, трябва да знаете, че целта ще дойде и се разхожда често“, обясни доц. Иванов.

„На такова разстояние, на което охранителите са се намирали, е абсурдно да се вземат мерки. Срещу такъв стрелец, най-вероятно дългоцевно оръжие, няма какво да се направи.

При такива атентати се използват популярни оръжия, които лесно могат да бъдат набавени. Най-вероятно оръжието е клонинг на автомат „Калашников“ или ловна карабина“, посочи той.

Доц. Иванов обясни, че може да се предположи, че има свързаност между убийството на Къро в Южна Африка, смъртта на Ангел Христов и убийството на Алексей Петров.

„Следвайки логиката на събитията, това убийство няма да е последното. Нещо се случва в „ъндърграунда“, нещо се случва в обществото ни, за да може да има такава поредица от такива тежки престъпления“, подчерта той.

Профилът на извършителя

„Вижда се като фактология, че извършителят е професионалист, бивш военен, но не е изключено и да е ловец. В ловните среди има добри стрелци, които познават гористите местности.

Скептичен съм към версията за двама стрелци. Подобни атентати се извършват от „самотни вълци. Всеки излишен човек в организацията на един такъв атентат е излишен свидетел“, обясни бившият ректор на Академията на МВР.

Според него е възможно извършителят и да е чужденец.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Заради грешка: Банкомати пускат безвъзмездно пари
Next: Какво разкри феноменът ясновидец Божидар Караджов за 2024г

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Изтъкнатият юрист и политик си отиде на 97-годишна възраст. Тъжната новина съобщи бившият конституционен съдия Георги Марков.
  • С настъпването на октомври балконите постепенно губят летните си цветове.
  • Исторически ден! След 14 години Вучич пада от власт в Сърбия! 😲
  • Радев гoни тези хранителни вериги от България
  • Слави Василев: За хората няма значение кой е президент, щом Радев управлява 🙃
  • Слави Бинев към покойния Любен Дилов: Братко, ще се видим скоро! Двамата бяха близки приятели и партийни съмишленици
  • Борисов: Тревожно е, че премиерът говори за още убийства, вместо да успокои хората
  • Бойкот на изборите в Лютово, нито един жител не е гласувал
  • Собственик на заведения от Велинград: 200% надценка в ресторантите е нищо👇
  • Проф. Кантарджиев с остри думи за политиците: Не мога да уважавам хора, които не дават пет пари за живота на народа си 👇 👇 👇

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.