Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нещо ужасно се случи на наш плаж преди малко! Двама мъже влязоха в морето и не излязоха
  • Новини

Нещо ужасно се случи на наш плаж преди малко! Двама мъже влязоха в морето и не излязоха

Иван Димитров Пешев септември 3, 2022
neneoshaotujasno.jpg

Двама мъже изчезнаха в морето край Созопол. Сигнал е подаден около 17:00 часа от съпругата на единия.

Мъжете влезли в морето на плаж „Смокиня”, уточнява Нова ТВ.

Времето обаче е лошо, морето е бурно и има светкавици. Това затруднява спасителната операция и граничните патрули да направят пълен обходи.

Търсенето ще продължи в светлата част на деня.

Не изпускай тези оферти:

Още криминални новини:

Съд в Норвегия осъди местен жител на 18 месеца затвор за многократно превишаване на скоростта, докато кара мотоциклет. Множеството нарушения са записани е от видеокамерата, която мъжът е закрепил на мотора си. Освен година и половина затвор, мотористът получи и доживотна забрана да шофира.

Разследването започнало със спиране на моторист за превишена скорост. Забелязвайки видеокамерата, инспекторите я свързват с компютър, след което откриват огромно количество видеа, на които се вижда превишена скорост и опасно движение. Те са записвани в продължение на повече от година, пишат от Automedia.

Норвежецът е арестуван и изправен пред съда, където са му повдигнати обвинения за 56 тежки нарушение. Най-фрапиращото е движение в тунел с 292 км/ч при ограничение на скоростта от 80 км/ч. Според полицията, в случая реалната скорост е била около 265 км/ч. При друг случай мъжът се е снимал с 234 км/ч (реални около 220 км/ч) в участък с ограничение 60 км/ч.

Видеоклиповете са показани в съда, като според обвинението, 31-годишният моторист от град Ярен е най-големият нарушител на правилника за движение, засичан по пътищата в Норвегия. Пред съдията мъжът заявил, че той не карал мотоциклета, а го е давал на други хора, но отказал за посочи техните имена.

В крайна сметка съдът реши, че нарушителят ще лежи в затвора 18 месеца, а шофьорската му книжка е отнета завинаги. Все пак норвежецът, чийто адвокат смята да обжалва присъдата, ще има възможност след 5 години отново да кандидатства за получаване на документ за управление на моторно превозно средство.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Червена тревога в България, вече вдигнаха хеликоптерите! На тези места е потоп, ситуацията е критична
Next: Ще побеснеете от това: Мигранти с невиждано гнусна гавра с български полицай

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.