Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Не бива да пъдим котка, ако тя се гали в краката ни: за всичко е виновна нейната енергия
  • Новини

Не бива да пъдим котка, ако тя се гали в краката ни: за всичко е виновна нейната енергия

Иван Димитров Пешев март 18, 2023
dasdaksykasdasdaskd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Те са известни гонители на зли духове от къщата. Когато една котка се гали в краката на някого, тогава тя споделя своята положителна енергия с него, всъщност я прехвърля на него.

 

Следователно не е разумно да я отблъсквате от страх от космите, тъй като котките се смятат за магически животни.

 

Например, ако се страхувате от уроки или че някой иска да ви направи нещо лошо, тогава докоснете своята котка с две ръце, галете нейната лява лапа и продължете до опашката. Котките имат положителна аура, затова е добре да ги отглеждате.

В допълнение към защитата на къщата от зло и отрицателна енергия, котката ще защитава и семейството. Котките неслучайно се считат за гонители на зли духове от къщите. Ако забележите, че котката дълго време седи на едно място в стаята и гледа нещо, то това може да бъде индикатор за наличието на зли духове.

 

В такива случаи е препоръчително да се запали тамян и да се прекади къщата.

 

Интересно е как тези животни най-често остават на места, където има най-негативна енергия в къщата и около нея. В Русия има ритуал, при който преди да се преместят в нов дом, хората първо пускат да влезе котката.

Тя елиминира отрицателната енергия от старите собственици и внася положителна, защото котките живеят във високи енергийни зони.

 

Силата на тяхната мощ зависи от породата им. Смята се, че Персийските котки, Сфинкс, Рекс и Манчкин имат двойно повече магически и изцелителни възможности по отношение на другите.

 

Важно е и какъв цвят са котките. И така, ако котката е черна, те умеят да абсорбират отрицателната енергия. Ако котката е червено-кафява, тя привлича пари. Ако е сива пък, може да поддържа хубави емоции като щастие и радост.

 

Бялата котка привлича доброто здраве и енергия. Котките с два цвята носят дълголетие и успех, а тези с три цвята – защита от злото. Котките с тигрови шарки пък привличат радост и добро настроение.

Източник: bukvarche.com

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жена родила дъщеря си на рождения си ден. Но има нещо още по-удивително
Next: Майката на Елена от Ергенът издаде победителката, продуцентите са бесни

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.