Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Не гонете котката, която се гали в краката ви – иска да ви предупреди за нещо
  • Новини

Не гонете котката, която се гали в краката ви – иска да ви предупреди за нещо

Иван Димитров Пешев ноември 10, 2023
gsdkgdkgjfdhgfg.png

Какво се опитва да ви каже вашата котка , когато се гали в краката ви? Въпреки че има няколко различни причини за този жест, той обикновено е знак за нейната любов и отдаденост към вас.

Правото на собственика и територията

Котките разчитат на обонянието си, за да получат информация за света около тях. Те имат жлези на брадичката, бузите, челото и дори на лапите си, които отделят феромон.

Този феромон няма мирис за хората, но може лесно да бъде открит от други кучета и животни. Тези феромони разказват много на другите животни за котката, която ги е изоставила, пише The Spruce Pets.

Това може да включва информация дали котката е мъжка или женска, дали е била стерилизирана или дори в какво настроение е била котката по това време.

 

Когато се прибирате от работа или изпълнявате задачи, може да носите аромати от други места или дори от други животни върху кожата си.

Когато котката ви се търка върху вас, тя може да се опитва да остави миризмата си върху вас, маркирайки ви като нейна собственост.

С други думи, котката казва на други котки и животни: „Този човек ми принадлежи!“ Това е вид териториално поведение, което показва, че котката иска да има силна връзка с вас.

Покана за ласка и внимание

Когато котката ви започне да драска и потупва с лапи по краката ви, когато се приберете у дома след дълъг работен ден, тя вероятно иска вашето внимание. Може би тя просто иска вечерята си, но това също може да означава, че иска да си играете или да я галите.

Котките, които обичат да бъдат галени, могат да проявят специфичен тип „драскане“ по главата. Ако котката ви се „трие“ в краката ви, подайте ръка. Ако котката ви „почеше“ главата си в ръката ви, тя вероятно иска да я погалите.

 

Израз на нежност

Както споменахме по-рано, „почесването“ на главата е често срещано поведение, което, когато се извършва върху човек, обикновено означава покана за галене. Това също е знак, че котката се чувства сигурна и спокойна около човека, с когото се „чеше“.

Това също означава, че животинката е щастлива и доволна в своята среда. Уверените и щастливи котки ще имат спокойна муцунка без напрежение около очите, ушите или мустаците.

Те също могат да направят няколко бавни мигания. Тялото им ще бъде отпуснато, понякога дори легнало настрани или по гръб.

Котките могат да се „трият“ в краката ви по различни причини. Независимо дали е начин да маркират територия или начин да привлечекат вниманието си, това е основно израз на обич. Не ги отпъждайте!

Continue Reading

Previous: Този наш регион става златна мина, бизнесът хвърля шапки
Next: Страшна трагедия по тъмна доба с влак край Русе

Последни публикации

  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.