Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Не е нужно да купувате дафинов лист: Можете да го отглеждате у дома и да ви носи здраве и късмет
  • Без категория

Не е нужно да купувате дафинов лист: Можете да го отглеждате у дома и да ви носи здраве и късмет

Иван Димитров Пешев февруари 12, 2025
Screenshot_10

Отглеждането на растения у дома може да бъде забавно хоби. Казахме ви кой сорт домати е специално създаден за балкона.

Сега ще ви разкажем как да отгледате у дома ароматна и популярна подправка – дафинов лист.

Това е не само популярна подправка, но и красиво декоративно растение. С подходяща грижа Laurus nobilis се чувства страхотно в саксия.

Условия за отглеждане на дафинов лист у дома:

Осветлението трябва да е ярко и дифузно. През лятото може да се изнесе на балкон или тераса, но трябва да се избягва пряката слънчева светлина.

Оптималната температура за лавровиша през лятото е 21-25°C. През зимата е по-добре да се държи на хладно (5-10°C).

Поливането трябва да бъде редовно и изобилно, особено през лятото. През зимата поливането трябва да е умерено, така че почвата да остане леко влажна.

Почвата за лавър трябва да е лека, пропусклива, с неутрална или леко алкална реакция (pH 6,5-7,5). Важно е да избягвате тежка почва, която задържа вода за дълго време.

При младите растения презасаждането се извършва веднъж на 2 години, при необходимост презасаждането.

Торенето се извършва в периода на активен растеж (от март до октомври). Подхранвайте веднъж месечно с универсални торове.

Подрязването трябва да е редовно. Оформете короната по желание и използвайте листата в готвенето.

 

Дафиновият лист е много добре позната подправка, известна на хората по цял свят. Добавя се към много ястия, включително десерти, а заедно с това е един от най-застъпените широкоспектърни природни лекове за диабет, ставни заболявания, стомашни и кожни оплаквания. Растението може да се отглежда в домашни условия в саксия, но е доста придирчиво и изисква специални условия и грижи.

Почва и поливане

Дафиновият лист изисква почва, която е влажна и добре дренирана, но преполиването води до загниване на корените, затова поливането е нужно да бъде много добре премерено. Добавянето на пясък и ситни камъчета е добра идея, за да подпомогне дренирането. Компостът също се препоръчва, за да захрани почвата.

 

Тези дръвчета, които се гледат в саксия, изискват повече вода от тези, които са в градината. През студените месеци нуждата от поливане намалява.

Саксията е добре да се постави в помещение на 22-26 градуса, с добра въздушна влажност. Добре е при нужда стъблото на се пръска с вода 4-5 пъти на ден в рамките на 2 седмици, особено в началото на засаждането.

Светлина

Взискателно растение като дафиновия лист може да се отглежда до северен прозорец, но при повече светлина расте по-буйно. Не понася температури под 5 градуса под нулата, затова през зимата е нужно да е вкъщи.

Размножаване

Лаврово дръвче може да се размножи със семена, но събирането им е проблематично. Затова резниците са по-добър вариант. Добре е да се изберат филизи с 3-4 листа. Най-добре се захващат в началото на пролетта. За вкореняване най-подходящи са саксии с диаметър 10-12 сантиметра, с рохкава и плодородна почва.

Засаждането се прави като се поставя филизът във вертикално състояние на дълбочина 3,5 сантиметра и се притиска почвата, за да се закрепи. Отгоре се слага слой пясък около 4 сантиметра.

Растеж на дафиновия лист

 

След около месец растението образува корени. Добре захванатото дръвче достига 10-12 сантиметра и тогава върхът му трябва да се прекърши. То се разклонява и образува красива картина. Преместването му в друга саксия трябва да става на 3-4 години, като всеки път тя трябва да е по-голяма с 3-4 сантиметра в диаметър.

Киселата почва е предпочитаната и затова се смесва с 10-15 грама гасена вар при пресаждане.

Резитба се прави в началото на лятото като в първите дни на юни се режат младите филизи.

Continue Reading

Previous: Съпругът ми отново закъсняваше от работа, затова отидох да посетя майка си – замръзнах, когато чух странни звуци, идващи от спалнята ѝ.
Next: Попиляха Пъдев след този ход в Кой да знае, ето защо

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.