Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Не забравяйте да преместите часовника един час напред и тази година
  • Новини

Не забравяйте да преместите часовника един час напред и тази година

Иван Димитров Пешев февруари 12, 2024
dfbdkldgflnbhgfknghkngh.png

Както е известно и тази година ще преместим часовника с един час напред в сутринта на 31 март. Така лятното време ще продължи до сутринта на 27 октомври, когато пък ще го върнем с един час назад.

След предварителни обсъждания три години по-късно, през 2018 г., Европейската комисия предложи смяната на часовото време да се отмени, като държавите членки запазват правото си да решат коя часова зона да важи за техните територии.

 

До този момент окончателно решение по въпроса в България не е взето и тази идея замразена за обсъждане в Съвета на Европейския съюз, защото не може да се стигне до консенсус кое часово време да бъде въведено – лятното или зимното. Няма никакви изгледи за скорошно решение по този въпрос, предаде Телеграфната агенция.

След лобирането срещу лятното часово време от страна на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, през 2018 г. Европейският парламент прави проучване, което показа, че голямо мнозинство от европейците подкрепя премахването на лятното часово време.

Всъщност в онлайн проучването участваха само 4,6 милиона европейци – три милиона от тях германци, които доминираха в лагера на привържениците на премахването. Във Великобритания, например, само 13 000 души си направиха труда да гласуват.

Общо около 80% от участниците в проучването са поискали да се премахне зимното часово време. Резултатите показват и значително възрастово разделение, като хората в Европа над 50 години са против смяната на часовника, а хората под 24 години са или за лятно часово време, или не се притесняват.

 

Не забравяйте: през септември 2018 г. Европейската комисия предложи да преустанови веднъж завинаги смяната на шестмесечното време през 2021 г., въпреки че 84% от европейците се обявиха в полза на премахването на тази система. Въпреки това Европейската комисия остави на всяка държава членка да реши дали да запази зимното или лятното часово време. Във Франция повече от 59 % от гласовете бяха в полза на запазването на лятното часово време. След това всяка държава членка трябваше да вземе решението си до 1 април 2020 г.

Въпреки това, поради кризата с Ковида-19, въпросът все още не е решен, поради което краят на смяната на часовото време, първоначално предвиден за 2021 г., е отложен.„Впоследствие краят на смяната на часовото време беше отложен, главно заради кризата със здравето на Covid-19. Този текст за края на смяната на часовото време вече не е на дневен ред“, се казва на публичния уебсайт на службата.

За да може въпросът за смяната на часовото време да бъде окончателно разгледан и приключен, всички държави от Европейския съюз трябва да хармонизират избора си на законно часово време, за да се избегнат прекалено рестриктивните разлики във времето. За да се постигне споразумение между 27-те страни, ще трябва да се проведат дълги дискусии… още повече, че някои южни страни не са съгласни да се сложи край на тези промени на времето. Следователно Франция ще продължи да преминава от лятно към зимно часово време на всеки шест месеца.

Лятното часово време ще бъде официалното време във Франция до 27 октомври 2024 г., когато ще се върне зимното часово време.

За сведение, смяната на времето във Франция е въведена след петролната криза от 1973-1974 г. Първоначалната цел е била да се уеднаквят часовете на активност колкото е възможно по-близо до часовете на слънчево греене, за да се ограничи използването на изкуствено осветление. След това, през 1998 г., Европейският съюз решава да хармонизира датите за смяна на времето в различните страни членки.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Официално: Вдигат всички пенсии в България от тази дата
Next: НАЙ-СЕТНЕ! Влак свързва Северна и Южна България!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.