Павел отгледал дъщеря си сам. Той мислел само за това тя да порасне като наистина достоен човек.
За това Павел не жалел средства и работел много, за да осигури на дъщеря си всичко необходимо. На момичето и без това й било много трудно, защото рано загубило майка си.
Надя страдала от начина, по който трябвало да живее. Други деца дразнели момичето, карайки го да плаче и да страда.
Павел винаги успокоявал дъщеря си, опитвайки се да й предаде, че животът понякога се развива по най-непредсказуем начин. Той обичал дъщеря си с цялото си сърце и в такива моменти демонстрирал това с особено усърдие.
Любимият празник на Надя винаги бил Коледа. Момичето го чакало, мечтаейки всичките й желания да се сбъднат. В чест на този празник тяхното училище винаги раздавало подаръци, а учениците се обличали в красиви костюми или рокли.
Павел винаги е имал трудности с парите, но все пак правел всичко Надя да изглежда добре на празника.
Веднъж той дори купил толкова красива рокля за момичето, че Надя се превърнала в истинска звезда: всичките й съученици се навъртали около нея, изразявайки възхищението си от облеклото. Момичето било много щастливо, отнасяло се към баща си с безкрайна благодарност.
Надя пораснала. След като завършила училище, тя отишла в големия град, за да следва в университет. Всичко се подредило така както момичето го било планирало, защото тя винаги била много умна.
Животът в града силно й повлиял. Момичето открило колко са важни парите и се превърнало в пресметлива, меркантилна жена.
Надя започнала да се среща с мъже, които били готови да й купят нещо скъпо и да харчат пари за нея по скъпи ресторанти.
Когато Надя забременяла, тя решила да се омъжи. Момичето се чувствало истински щастливо, защото избраникът й бил наистина богат.
Но тя дори не помислила да покани баща си и другите си близки роднини на празника.
Вместо това Надя написала съобщение, в което казала на баща си Павел да не идва. Тя уточнила, че на сватбата ще се събератсамо богати хора. И той няма място там.
Поавел бил много разстроен от това отношение. Години наред той инвестирал всичко, което имал в дъщеря си, помагал й във всичко и винаги я подкрепял. Заслужавал ли такова отношение? След като помислил, Павел все пак решил да отиде в града.
Когато дойде време за поздравления от гостите, бащата се приближил до Надя. Той подарил на момичето малък букет, целунал я и казал, че й пожелава щастие, след което просто си тръгнал.
Надя стояла поразена и не можела да помръдне. Чувствала се много засрамена, укорила се за грозната си постъпка. Как може да се отнася така с най-скъпия си и най-близък човек?
Тя хукнала след баща си, който още не бил отишъл далеч. Тя плачела и молела за прошка, обещавайки никога повече да не постъпва така с обичния си баща.
В крайна сметка родителите са най-важното съкровище, което всеки от нас притежава.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: