Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Не подарявайте откъснати цветя – така дарявате мъка. Съветите на Ванга
  • Новини

Не подарявайте откъснати цветя – така дарявате мъка. Съветите на Ванга

Иван Димитров Пешев февруари 18, 2022
vangasuveticvetq.jpg

Баба Ванга се смята за най-голямата пророчица на хилядолетието. Тя беше жена, която възприемаше света различно и по-добре от останалите.

Има хора, които вярват, че това е част от висша сила и знание. И можем само да благодарим на Ванга, че ни остави важни съвети и прогнози.

Препоръките на Ванга

Има два вида болести: някои се лекуват от баби, други от професори. Познаването на точната диагноза е най-важното за лечението.

Пийте често чай от плодове и растения. Те са чисти и са източник на здраве. Яжте варено жито и пийте вода поне веднъж седмично, за да прочистите тялото си и да поддържате силите си.

Не спете на пода или близо до земята. В ниското съществуват, които могат да ви повлияят.

Светът е започнал с билки и ще завърши с билки. Но билките лекуват само онези хора, които живеят сред тях. Всеки трябва да се лекува с билките около себе си.

Не се страхувайте от болести – имайте вяра. А най-здравият, ако няма вяра, ще умре. Медицината прави чудеса, но Бог също прави чудеса.

Не прекалявайте с торовете и химикалите. Храната се отрава, а природата вече се задушава.

Природата знае кой и как да лекува. Четете езика на природата – Бог говори чрез него.

Защо пушите? Ако беше хубаво, и мъжете, и жените щяха да имат комини на главите си! Отървете се от тютюна, живейте по-дълго и без болести.
Ванга за цветята

Цветята са живи същества, те излъчват енергия, дават сила. По начина, по който растат в къщата, ще разберете дали в нея има любов и хармония.

Не подарявайте откъснати цветя – това носи мъка на хората. Оскубаното цвете плаче като малко дете.

Лекарствата затварят вратата, през която природата може да проникне чрез билките и да излекува болното тяло. За всяка болка има лек.

Не берете цветя! Всяко цвете е като слънцето. Когато ги гледате и им се възхищавате, получавате такова облекчение като от слънцето или след баня. Когато ги откъснете, не забелязвате как плачат.
Ванга за земята

Земята е нашата майка. Пазете я, уважавайте я. Земята ни храни, но понякога ни наказва. Тя може да наказва много строго …

Като отравяте земята, захранвате потомството си с отрови и след това идвате и се оплаквате. Разберете, че докато ядете отрова, ще страдате.

Земята е жив организъм. Не я ядосвайте! Научете нейния език и закони и ги следвайте, за да живеете по-дълго и по-добре. Ако внимавате с това, ще получите много. Ако ядосате земята, тя ще ви накаже, защото е по-силна от вас.

Бъдете щастливи и вярвайте в себе си!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 62-годишен софиянец откри портмоне пълно с пари в магазина и не го върна! Вижте само какво го сполетя преди малко
Next: Зрителите слисани от позата от Първичен инстинкт на Натали Трифонова по БТВ

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.