Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Не се отказват: Нова секира за старите коли, ето как ще ни накарат да ги изоставим
  • Новини

Не се отказват: Нова секира за старите коли, ето как ще ни накарат да ги изоставим

Иван Димитров Пешев март 9, 2024
sdfbfgbfdbgfnghjhkhj.png

Центърът на градове с над 100 хил. души да бъде забранен за стари автомобили, предлагат от Министерство на иновациите. Новите правила ще важат за селища с население над 100 хил. души. Забраняват определени зони за автомобили с екологична категория Евро 3 или по-ниска

По-малките градове със забрана по желание

Влизането на стари автомобили в центъра на големите градове ще бъде забранено. Това предвижда проект на изцяло нов Закон за насърчаване на електрическата мобилност, който е подготвен от Министерство на иновациите.

В законодателната програма на правителството е предвидено новият закон да бъде внесен в Министерски съвет през март. Проектозаконът предвижда в градовете с население над 100 хил. души задължително да бъдат въведени зони с ниски емисии, на чиято територия е забранено или ограничено влизането на автомобили с екологична категория Евро 3 или по-ниска. Това означава забрана за всички леки автомобили, произведени до 1 януари 2005 г.

В България градовете с над 100 хил. души са шест – София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора. В тях ще трябва да бъдат въведени зони, забранени за стари автомобили, ако има високи нива на замърсяване спрямо утвърдените норми за вредни вещества във въздуха. За по-малките градове въвеждането на зони, забранени за стари коли, ще бъде по желание.

От проектозакона не става ясно, дали забраната на старите автомобили ще важи само в дните, когато има голямо замърсяване, за определени периоди от годината или целогодишно. В момента въвеждането на такива зони и по желание на отделните общини и такава зона има само в София.

 

От 1 декември миналата година до 1 март 2024 г. в центъра на столицата беше забранено влизането на бензинови автомобили с екологична категория Евро 2 или по ниска, тоест произведени до 1 януари 1996 г., и дизелови коли с екологична категория Евро 3 или по-ниска, тоест произведени до 1 януари 2002 г.

 

Глобени граждани за влизане в центъра на София със стара кола нямаше, но е планирано с годините да бъде разширявана както забраната за колите, които не могат да влизат в центъра, така и периметърът, за който ще важи забраната.

Проект
Забрана и за автомобили на живеещите в центъра

Забраната са старите коли в центъра на София при изминалата зима не важеше за автомобили, които са собственост на хора, живеещи в зоната на действие на забраната. Но в проекта на нов Закон за насърчаване на електрическата мобилност такова изключение за хората, живеещи в забранителните зони, не е предвидено.

В проектозакона са предвидени мерки за насърчаване поставянето на станции за зареждане на електромобили, но не са предвидени мерки за стимулиране на хората да купят кола на ток (освен възможност за безплатно паркиране). Същевременно има редица предложения за ограничаване използването на стари автомобили, вдигане на данъците за тях и въвеждане на допълнителна такса за първоначална регистрация на автомобил на бензин или дизел, без значение дали е нов или употребяван.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Става все по-ясно: Ето с това грандиозно шоу bTV ще замени Фермата
Next: Не е за вярване колко пари профука столичанин за цветя за 8 март

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.