Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Не тъжи. Всичко, което си изгубил, се връща при теб под друга форма: Уроците на Руми
  • Новини

Не тъжи. Всичко, което си изгубил, се връща при теб под друга форма: Уроците на Руми

Иван Димитров Пешев август 13, 2023
fhjghjtyytyty.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Мевляна Джалал ад-Дин Мухаммад Руми (1207- 1273) е персийски поет и суфистки мистик. „Мевляна“ всъщност значи водач. На своите ученици Руми преподавал философия, религия, право. Пишел и стихове.

Това, което търсиш, търси теб.

Роден си с крила, защо предпочиташ да пропълзиш през живота?

Ако чашата ни е малка, нямаме право да обвиняваме морето.

Когато правиш нещата от душа, чувстваш една река да тече през теб, една радост.

Не тъжи. Всичко, което си изгубил, се връща при теб под друга форма.

Там, където има руини, има и надежда за съкровище.

Тишината е езикът на Бога, всичко останало е лош превод.

Всичко във вселената се намира вътре в теб. Искай от себе си.

Преди книгите да се опитаме да прочетем себе си.

Зърната зоб, които слагаш в капана, не са проява на щедрост.

Душичке моя, каквото се отнасяше до вчерашния ден, си отиде с него. Днес трябва да се каже нещо ново.

Ако искаш винаги да светиш като ден, тогава изгори онази своя част, която прилича на нощ.

Ако душата ти не е радостна, когато очите ти са отворени, знай, че е затворено окото в сърцето ти. Отвори го.

За да може един човек да стигне до дома си, то той трябва да напусне много временни обиталища.

Човек, който говори не това, което чувства, се смята за ням, дори и да има сто езика.

Причината за всяка грижа е някакво лошо действие. Лошотията се дължи на твоите действия, а не на съдбата ти.

Знай, че делото, произлязло от твоята душа и тяло, се хваща за полата ти като твое дете.

Който има по-голяма амбиция, той понася и по-тежка рана.

Красавецо, недей да удряш по огледалото, когато видиш в него собствения си грозен нрав.

Един камък не може да се раззелени, дори да стане свидетел на хиляда пролети.

Ако птичка, чиито крила още не са се развили, се опита да лети, ще се превърне в залък за всяка кръвожадна котка.

Допитай се до самолюбието си относно делото, което смяташ да извършиш, и каквото те посъветва, ти направи обратното.

Лъкът се зарежда само с прави стрели, а лъкът на самолюбието ти, напротив, има криви стрели.

Когато себичността дойде, Бог си отива.

Малките герои побеждават своите врагове. Големите герои побеждават себе си.

Много от грешките, които виждаш у другите, са собствените ти грешки, отразени обратно към теб. В действителност, ти жигосваш и обвиняваш себе си.

Търси лекарството за болестта в привичките на болния.

Видяхме толкова хора без дрехи на гърба си. Видяхме толкова дрехи без хора вътре в тях.

Онзи, който търси нещо, ако ще да действа бавно, ако иска да е бърз, в края на краищата ще открие търсеното… Макар да си болен, немощен или заспал, върви право към онова, което търсиш, пожелай го.

Потрудете се за всяко свое желание, работете, защото е нужно да положите страдание за него.

Щом човек е доволен, значи е зарадвал някого, ако е разтревожен, значи е натъжил някого.

Ако търсиш подслон за душата, значи си душа; ако дириш парче хляб, си хляб; ако търсиш капка вода, си вода; ако си по дирите на жестокостта, си тиранин;ако дириш любов, си влюбен. Ти си онова, което жадува душата ти.

Бъди силен, без да проявяваш насилие, бъди мек, без да показваш слабост.

Повечето хора са канибали, не се подлъгвай по техните поздрави.

Човек не може да вижда всичко; нещата, които обичаш, те карат да ослепееш и оглушееш.

Една свещ не губи нищо от светлината си, ако запали друга свещ.

Светът е планина и нашите действия са викове, които ехото връща към нас.

Животът поставя пред нас различни видове храна, за да се види какви животни сме.

Бъди нащрек! Спри да изричаш „утре“. Много „утре“ са идвали и са отминавали. Ако не внимаваш, времето за сеене ще изтече.

Дори да нямаш нечий недостатък, може би по-късно в живота си ще развиеш този недостатък. Помисли върху това!

Един знаещ човек е знаещ поради любовта в сърцето си, а не заради бялата си брада.

Не ще спечелиш сърцето на Възлюбления, ако не пожертваш главата си.

Какво е любовта? Не ще научиш никога, докато не изгубиш себе си във Възлюбения.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Носталгията по соца не стихва: Как се купуваше кола при Бай Тошо?
Next: Ужас в ранна доба на АМ Струма край Симитли

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.