Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Не хвърляйте старото великденско яйце – ето за какво се ползва
  • Новини

Не хвърляйте старото великденско яйце – ето за какво се ползва

Иван Димитров Пешев април 30, 2024
vsfdvdfbgfbfgnbhgnghn.png

Яйцето е символ на началото на живота, защото от него се ражда малкото пиленце. Съществуват данни, че още християните в Месопотамия са практикували обичая да приготвят червени пасхални яйца.

Традицията да се боядисват яйца е свързана най-вече с легендата за яйцето, което Мария Магдалена подарява на император Тиберий. Мария Магдалена е имала възможност да се срещне с императора и като подарък му носи червено яйце.
Според друга версия императорът се усъмнява във вестта за Възкресението и казва “Както яйцето от бяло не може да стане червено, така и мъртвите не възкръсват“. Тогава става чудо – бялото яйце започва да почервенява.

Първото боядисано яйце

Първото яйце винаги е червено – символ на пролятата кръв на разпнатия Христос. След като изстине яйцето, с него се прави кръст на челата на децата, както и на всички останали членове, с пожелание за здраве през годината. Първото яйце е символ на здраве, благополучие и благоденствие за семейството. То се отделя настрани, не се яде като останалите яйца. Поставя се пред семейната икона на мястото на миналогодишното първо червено яйце.

А какво се прави със старото яйце? Ето най-популярните обичаи от различните краища на България.

* Поставя се на кръстопът
Старото яйце се носи на кръстопът, кръстовище и се чупи в земята.
Вярва се, че ако яйцето не се е развалило и не излъчва силен неприятен аромат, предстоящата година ще е благополучна. Ако яйцето не е запазило своята цялост и има неприятен мирис, на семейството ще са нужни много повече усилия за постигане на целите и успехите през предстоящата година. Ако черупката е останала празна – и къщата ще е празна.

* Пуска се в реката
След като се гадае по старото яйце, остатъците от него се изхвърлят в река. Течащата вода се смята за символ на оттичане на всичко лошо и начин за пречистване. Така се отмива злото и се отварят вратите на дома за здраве и късмет.

* Хвърля се през рамо
Ако в населеното място няма река, яйцето се хвърля през рамо по време на проливен дъжд. Вместо течащата вода, дъждът ще отмие злото и лошата енергия.

* Заравя се в градината
В някои части на България старото яйце се заравя в градината за берекет. Това поверие е свързано с времената, в които земята е изхранвала хората.

* Дава се на кокошките
В други райони миналогодишното яйце се дава на кокошките, за да снасят повече е да са здрави.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Обявиха промяната с пенсиите с приемането на еврото
Next: Много важна новина за всички с Андроид на телефоните

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.