Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Не хвърляйте старото великденско яйце – ето за какво се ползва
  • Новини

Не хвърляйте старото великденско яйце – ето за какво се ползва

Иван Димитров Пешев април 30, 2024
vsfdvdfbgfbfgnbhgnghn.png

Яйцето е символ на началото на живота, защото от него се ражда малкото пиленце. Съществуват данни, че още християните в Месопотамия са практикували обичая да приготвят червени пасхални яйца.

Традицията да се боядисват яйца е свързана най-вече с легендата за яйцето, което Мария Магдалена подарява на император Тиберий. Мария Магдалена е имала възможност да се срещне с императора и като подарък му носи червено яйце.
Според друга версия императорът се усъмнява във вестта за Възкресението и казва “Както яйцето от бяло не може да стане червено, така и мъртвите не възкръсват“. Тогава става чудо – бялото яйце започва да почервенява.

Първото боядисано яйце

Първото яйце винаги е червено – символ на пролятата кръв на разпнатия Христос. След като изстине яйцето, с него се прави кръст на челата на децата, както и на всички останали членове, с пожелание за здраве през годината. Първото яйце е символ на здраве, благополучие и благоденствие за семейството. То се отделя настрани, не се яде като останалите яйца. Поставя се пред семейната икона на мястото на миналогодишното първо червено яйце.

А какво се прави със старото яйце? Ето най-популярните обичаи от различните краища на България.

* Поставя се на кръстопът
Старото яйце се носи на кръстопът, кръстовище и се чупи в земята.
Вярва се, че ако яйцето не се е развалило и не излъчва силен неприятен аромат, предстоящата година ще е благополучна. Ако яйцето не е запазило своята цялост и има неприятен мирис, на семейството ще са нужни много повече усилия за постигане на целите и успехите през предстоящата година. Ако черупката е останала празна – и къщата ще е празна.

* Пуска се в реката
След като се гадае по старото яйце, остатъците от него се изхвърлят в река. Течащата вода се смята за символ на оттичане на всичко лошо и начин за пречистване. Така се отмива злото и се отварят вратите на дома за здраве и късмет.

* Хвърля се през рамо
Ако в населеното място няма река, яйцето се хвърля през рамо по време на проливен дъжд. Вместо течащата вода, дъждът ще отмие злото и лошата енергия.

* Заравя се в градината
В някои части на България старото яйце се заравя в градината за берекет. Това поверие е свързано с времената, в които земята е изхранвала хората.

* Дава се на кокошките
В други райони миналогодишното яйце се дава на кокошките, за да снасят повече е да са здрави.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Обявиха промяната с пенсиите с приемането на еврото
Next: Много важна новина за всички с Андроид на телефоните

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.