Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Не чакам зимата, за да си приготвя любимите Чеснови пиперки – най-хрупкавата туршийка
  • Новини

Не чакам зимата, за да си приготвя любимите Чеснови пиперки – най-хрупкавата туршийка

Иван Димитров Пешев октомври 24, 2023
csdhfdgdfhgeggfd.png

„Сигурна съм, че след като опитате чушките по този начин, не само ще ги приготвяте за зимата, но и за лятото, за да ги имате постоянно в запас“, казва Сузана, от която имаме рецептата за тези невероятно хрупкави Чеснови пиперки :

Хрупкави Чеснови пиперки

Необходими продукти:

  • 5 кг червени чушки
  • 2 глави чесън

За маринатата:

  • 250 мл вода
  • 250 мл олио
  • 250 мл алкохолен оцет 9%
  • 250 г захар
  • 100 г сол
  • 1 голяма връзка пресен магданоз
  • 2 моркова

И още:

  • 5 гр. консервант (ако е за зимата и ако не правите пастьоризация) и черен пипер на зърна

Начин на приготвяне:

Чушките се измиват добре, отцеждат/избърсват, след което се отстраняват дръжките и семките, както при подготовката им за пълнене. Измийте магданоза и го нарежете, не много на ситно.

Измийте добре морковите, след което ги остържете или ги обелете с нож за картофи, след което ги нарежете на колелца, не много тънки или дебели, с дебелина около 2-3 мм.

В тенджера с диаметър колкото най-дългата чушка (означава да съберем чушките по дължина) слагаме всички необходими съставки, които са посочени за маринатата и включваме котлона на най-силната степен, за да заври сместа.

Щом заври, намалете температурата (при мен беше на 2 от скалата 1-3) и започнете да „бланширате“ чушките, т.е.

за кратко да ги потапяте в готовата течност.

Достатъчно е чушките да престоят в постоянно врящата течност (на умерена температура) 2-3 минути, колкото да сменят цвета си. Извадете ги с решетъчна лъжица, изчакайте няколко секунди върху тенджерата да се отцедят, след което ги наредете в друга тенджера с капак.

Не слагайте всички чушки да се „бланшират“ наведнъж, а го направете на няколко пъти, колкото побере тенджерата. Като ги извадите ги сложете в другата тенджера и веднага ги захлупете.

В тази тенджера трябва да престоят още половин час, като през това време ще омекнат, колкото да станат гъвкави и огъващи се, без да се чупят.

И така, повтаряйте процедурата, докато „бланширате“ всички чушки. След това след изминалото време започнете да редите чушките в предварително стерилизирани буркани.

За да не рискувам и да не ми се развалят, защото нямам студено мазе, слагам консервант, а вие можете да го пропуснете, ако искате. На дъното на всеки буркан слагам по съвсем малко.

Подредбата в бурканите е следната: малко консервант, магданоз, накълцан на ситно чесън или по желание и така се повтаря на всеки два реда чушки и готово. От време на време добавяйте кръгчета моркови.

От това количество чушки и зеленчуци трябва да напълните три буркана, тоест общо 7 литра. Напълнете бурканите с останалата марината. Докато заливате, разклащайте всеки буркан, за да освободите задържания въздух.

Така приготвените буркани се покриват с чинии или тави и се оставят да изстинат за една нощ. Не изхвърляйте останалата марината, а я допълнете в бурканите на следващата сутрин, ако забележите, че нивото на течността е спаднало.

Необходимо е чушките да са покрити с течността догоре. Най-едрите чушки оставете за последния ред, за да потопят всички останали под маринатата или ако имате пластмасови решетки за буркани използвайте тях.

Избършете бурканите, за да са чисти отвън, след което ги затворете с целофан, а върху целофана затворете с метален капак или каквото използвате вие.

СЪВЕТ: Течността от маринатата трябва да ври постоянно, докато слагате студените чушки в нея, защото когато ги сложите, те охлаждат течността, така че трябва постоянно да контролирате температурата, тоест да увеличавате и намалявате.

Да ви е сладко!

Continue Reading

Previous: Рибарите по морето посърнаха: Паламудът се появи, но…
Next: Компенсация от 73 ст. на литър сваля бензина и дизела до малко над 2 лева

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.