Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ники Кънчев направи голям ГАФ в Стани богат
  • Новини

Ники Кънчев направи голям ГАФ в Стани богат

Иван Димитров Пешев март 12, 2024
sdfvdvkfgbkfgkbkfgbgf.png

Скандално! Днес емблематичният водещ Ники Кънчев направи голям гаф в ефира на „Стани Богат“! Водещият подсказа отговора на участника Велислав Минчев в днешния епизод преди той да даде окончателен отговор.

Въпросът който озадачи младия Велислав бе: „Каква става британката Тони Гардинер няколко години след като е административен асистент на филма „Лоренс Арабски“?“ Възможните отговори бяха Съпруга на йорданския крал, Генерален секретар на ООН, Посланик в Сирия и Директор на МИ-5.

Велислав първоначално си беше помислил, че Тони Гардинер е била посланичка. След това обаче се замисли, че другите три са много по-впечатляващи. В този момент Ники Кънчев казва „Да станеш кралица на Йордания би било много впечатляващо“. Тези думи веднага накараха Веислав да се ориентира към верния отговор.

Втора на стола на богатството днес се настани търговският представител и преподавател по английски език Добринка Ненкова, която пише трилъри и е майка на деца.

Тя премина леко през първите въпроса, но след като заработи първата сигурна сума, срещна трудности на въпроса за 1000 лева – „Съпруга на кой римски император е Валерия Месалина, превърнала се в синоним за порочност“? – Клавдий, Калигула, Нерон и Октавиан Август.

 

Добринка не знаеше и отговора и прецени, че е по-разумно да се обади на приятелката си Дебора Михалева, което се оказа мъдър ход, тъй като дамата от Стара Загора вярно маркира Клавдий.

Впоследствие участничката заключи сумата от 1500 лева, за която въпросът беше: „Коя е Барбара Милисънт Робъртс? – Американска певица, Ирландска певица, Куклата Барби и Нидерландски модел.

Ненкова поиска жокер „50:50“ и след като компютърът остава втората и третата възможност, тя посочи Куклата Барби.

 

Тук Ники Кънчев обаче реши да държи още малко под напрежение Добринка и изстреля фразата: „Край, загинахте“. За да звучи по-убедително, той каза, че става въпрос за майката на Ирландска певица, но виждайки, че дамата срещу него изразява готовност да стане от стола, уточни, че всъщност това е майката на Барби.

Въпрос номер 8 за 2000 лева бе: „Кой изпълнител не е част от популярна група преди да започне солова кариера?“ – Стинг, Роби Уилямс, Хари Стайлс, Джейсън Донован.

 

Доби изключи Уилямс, тъй като е член на популярна група, за Стинг каза, че му симпатизира, а за Стайлс, че нищо не и говори. Тя покани на сцената от публиката съпруга си Димитър, който припомни, че Донован започва в дует с Кайли Миноуг.

Жена му обаче изрази съмнение дали дуета се води и група, а Ники Кънчев допълнително засили колебанията й с признанието, че в едни случаи групата се приема за дует, но в други – не.

Доби предложи на мъжа си да маркират Стайлс, но после размисли и посочи Стинг. Това обаче се оказа грешка, тъй като правилният отговор беше Донован и г-жа Ненкова напусна телевизионната игра по бТВ с 1500 лева.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Слави Трифонов разтресе цялата държава с това което направи, всички говорят за него
Next: Математик-прорицател с кошмарно предсказание за края на 2024 г.: Нещо неочаквано ще се случи през ноември

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.