Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ники Кънчев се вбеси жестоко в Стани богат, едва издръжа заради…
  • Новини

Ники Кънчев се вбеси жестоко в Стани богат, едва издръжа заради…

Иван Димитров Пешев април 18, 2024
asdvfdvfdsbdfbdng.png

Ники Кънчев определено трябваше да стиска зъби заради един от последните участници на стола на богатството в „Стани богат“. Причината беше Йоан Пандушев от Перник, който го срази с незнанието и най-вече с небрежната лекота, с която го демонстрира. 

На въпрос за 1000 лева: „Коя значима дата по настоящем не е официален празник и неработен ден?“ с отговори: 3 март, 6 май, 6 септември или 10 ноември, перничанинът се сети само, че на 3 март се отбелязва Освобождението на България. После добави, че не помни кога е Гергьовден и дали се почива тогава.

 

Реши да извика и съпругата си Мануела от публиката, която му подсказа само, че Гергьовден е на 6 май, но за 10 ноември и двамата се оказа, че не знаят нищо. В крайна сметка Йоан маркира именно този отговор, който бе и верния и продължи на късмет.

Въпросът за 1500 лева бе: „Коя легенда на българското кино е родена на територията на днешна Сърбия?“ – Стефан Данаилов, Григор Вачков, Джоко Росич или Ицхак Финци. Йоан погледна отговорите и първото, което изрече – и което със сигурност е докарало Ники Кънчев до взрив, бе: „Ицхак не знам кой е. Ако беше легенда, можеше и да съм го чул“. В този момент водещият не можа да скрие нервите и яда си и му отговори: „В твоите очи не е легенда“.

„Ами нали знаеш – като не е в моите очи, не е на ничии“, опита се да се защити Пандушев, но не успя да замаже непремереното изказване за участвалия в почти 100 филма и голям брой театрални постановки актьор. А на зрителите пред малкия екран със сигурност им е призляло от безобразното незнание на младия участник.

 

„А така! Здрава пернишка логика“, отвърна му с ирония Ники Кънчев. В крайна сметка Йоан маркира Джоко Росич, защото му звучало сръбски и така продължи напред.

Последва питането: „Какво животно е изобразено на обложката на т.нар. „черен“ албум на „Металика“?“ – Куче, Кон, Лисица или Змия. „Това ми е най-противния техен албум, ама съм го слушал. D – Змия“, посочи Пандушев и продължи напред в играта.

След това заключи 3000 лева като втора сигурна сума, а въпросът за нея бе: „Кой литературен класик през 1942 г. получава държавно отличие от норвежкия крал Хаакон VII за романа „Луната залезе“?“ – Джон Ъпдайк, Джон Стайнбек, Джордж Бърнард Шоу или Албер Камю.

„Тук Стайнбек не е с абсолютна сигурност. Защото знам всичко, което е написал Стайнбек. Аз го чета от 11-годишен“, каза участникът, след което бе попитан от Кънчев: „Как завършва тогава романът „На изток от рая“?“

„Ами не съм го… не си спомням“, отвърна перничанинът, който рискува с Джорд Бърнард Шоу, без да се съобрази с напомнянето на Кънчев, че играе за сигурна сума и има още два жокера.

„Да видим заедно верният отговор! Човекът, за когото знаеш всичко – Джон Стайнбек“, каза му Кънчев и така Йоан си тръгна с 500 лева и два жокера „в джоба“.

За да оправи настроението на видимо раздразнения тв водещ, в студиото влезе и следващия участник – симпатичната възрастна дама Ана Пейкова от Куртово Конаре, Пловдивско, която, както самият той представи, е живяла в осем различни десетилетия.

 

„Била е счетоводител, слуша младежка музика, решава по 60 кръстословици на ден и кляка по 10 пъти, за да поддържа форма“, каза Кънчев при представянето й.

Дамата отговори с лекота на първите пет въпроса, инерцията й продължи и на този за 1000 лева: „Какво представляват шилетата, от които идва името на местността Шилигарника в Пирин?“ Опциите бяха Тънки остриета, Дебели завивки, Големи агнета и Палави деца. Тук тя правилно отговори с Големи агнета.

 

Питането за 1500 лева бе „Коя африканска държава има най-многобройно население?“ – Алжир, Нигерия, Египет или Кения. Дамата клонеше към Египет, но реши да се обади на приятел – Мариела Пенчева от Брюксел. Тя правилно я насочи към Нигерия малко преди изтичането на 30-те секунди и така Пейкова продължи напред в играта.

 

След това заключи 2000 лева като втора сигурна сума, а Ники Кънчев я попита: „Кой прочут писател използва и псевдонима Ричард Бакман?“ – Реймънд Чандлър, Джон Гришам, Стивън Кинг или Артър Конан Дойл.

80-годишната участничка поиска жокер „50:50“, след който на таблото останаха Гришам и Кинг. Тя повика и дъщеря си Радка от публиката. В крайна сметка двете избраха Гришам, но верен се оказа Кинг и така Пейкова си тръгна с 500 лева, оставяйки добро впечатление в зрителите с бистрия си ум и младежкия дух.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Внимание! Опасни гъсеници плъзнаха у нас, ето какво се случва
Next: Ето кога ще се изплащат Великденските добавки към пенсиите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Арестуваният охранител от НСО Мартин Варадинов пред цяла България: Изпълних дълга си по закон!
  • Пуснаха непоказвано видео от друг ъгъл със Соня Колтуклиева
  • Учителката на Колтуклиева в занаята: Сценката е смешна! Сонче, и ти остаря, смени обувките
  • Проговори гардът, блъснал Соня Колтуклиева: Мартин Виденов призна за заповед отгоре!
  • Натали Трифонова показа с видео как минава един обичаен ден със сина й Арън
  • Такъв пост публикува на страницата си във Фейсбук Евгени Минчев ден след като журналистката Соня Колтуклиева
  • Колтуклиева от болницата: Винаги така съм постъпвала с политиците, искам отговори
  • Военно-окръжният съд в София пусна на свобода 37-годишния офицер от НСО Мартин Варадинов, който бе задържан и обвинен за нанесена средна телесна повреда на журналистката Соня Колтуклиева.
  • Сърцераздирателно! Соня Колтуклиева умряла от притеснение за дъщеря си в САЩ, която била бременна
  • Дани Петканов избухна след освобождаването на убиеца на Милен Цветков

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.