Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Никога няма да познаете коя е тази наша красавица: Фаталната хубост и огромният талант не знаят възраст
  • Новини

Никога няма да познаете коя е тази наша красавица: Фаталната хубост и огромният талант не знаят възраст

Иван Димитров Пешев март 21, 2023
rasraksdkasdiasodas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Цветана Манева е родена на 30 януари 1944 г. в семейството на известния пловдивски драматичен артист Георги Манев. През 1966 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ в класа на професор Моис Бениеш. Кариерата и започва в Пловдивския драматичен театър, където играе до 1979 г., когато се присъединява към трупата на Театър „Сълза и смях“ (1979-1991) и в Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ в Пловдив, Драматичен театър „Невена Коканова“ Ямбол и Общински драматичен театър „Апостол Карамитев” Димитровград.

Играе в постановките на Театър 199: „Спорни сцени’81“ от Едвард Радзински, „Смъртта и момичето“ от Ариел Дорфман, „Монолози за ва*ината“ от Ева Енслър, „…И човекът стана жива душа“ от Дейвид Хеър, „КОКО“ от Саня Домазет, „Хората от Оз“ от Яна Борисова. Участва още в театър „Сфумато“ и Младежки театър „Николай Бинев“.

Член на СБФД (1974) – в УС. Първи заместник-председател на САБ (1982). Преподавател в Първо частно театрално училище Любен Гройс в НБУ. Има множество роли в театъра: в пиеси на Еврипид, Шекспир, Молиер, Ибсен, Йовков, Стриндберг и др., но е по-известна с ролите си в киното: играла е в над 50 български филма. Преди промените през 1989 г. Манева е била народна представителка в 7-мо, 8-мо народно събрание и 9-то народно събрание;

била е член на Пленума на Комитета за култура и на управителния съвет на Съюза на филмовите дейци. През 1982 г. е удостоена със званието „народна артистка“. Хабилитиран професор. Манева е избирана и два поредни мандата за кандидат-член на ЦК на БКП – на XII и XIII конгрес. През 2004 г. получава орден „Стара планина“ за големите й заслуги в областта на българския театър и кино и по повод 60 години от рождението й. През същата година Манева е удостоена и със званието Почетен гражданин на град Пловдив.

Не смейте да посягате на Цветана Манева
Tолкова омраза накуп отдавна не бях виждал. Леле, майко! То не бе плюене, не бе чудо! Защо Цветана Манева участвала в новия клип на Азис? Как не я било срам да подкрепя чалгата?! Нахвърлихме се като кучета срещу една от най-големите актриси на България. Нападнахме я без да се замислим дали имаме право? Дали сме прави да я нападаме? Кои сме ние и от позицията на какви я съдим за решенията й? Тази жена е постигнала сто пъти повече от нас. Тя е така висока в своето дарование, че може да прави каквото си пожелае.

Сега ще изкажа накратко своята позиция. Не ми се ще да бъда многословен. Не искам да коментирам самата песен, тъй като поп- фолка не ми е сред любимите теми. Нито ми е по вкуса, нито пък се вълнувам от нея.

На Азис открай време съм му схванал играта. Не зная кому бе нужен целият този мъжко-женски имидж, на който държеше той през годините. Според мен този имидж изобщо не му е нужен. Човекът си има глас, това е безспорен факт. Оттам нататък той си поема отговорност за това какъв да бъде. Негова работа. Лично аз харесвам повече Васко, отколкото Азис.

Стигнахме до най-важния въпрос. Каузата. Причината величина като Цветана Манева да вземе участие в подобен проект. Замислихте ли си за нея? Поне за секунда, две – преди да започнете да лаете? Говоря на тия, които осъдиха идеята, само защото не я разбраха. На пръв поглед може да изглежда абсурдно да – дама от елита на културните среди в новия клип на Азис. Страшна драма, да. Ако не се замислиш защо… Каузата е да не се делим на черни и бели, на ходещи и недъгави, на бедни и богати. Каузата е да бъдем едно.

Ние – естествено – не се замислихме за това. Ние директно скочихме в атака. Отново показахме и доказахме тесногръдието си. Проявихме се като истински българи. Първи на опашката за хейт. Последни на опашката за съчувствие. Чета на стената си всякакви иронични и саркастични статуси по адрес на Цветана Манева и направо потъвам в земята от срам. Наистина Срамувам се от някои мои санародници. Същите, които с действията си само потвърдиха нейните думи в края на клипа. В онзи неин красив монолог, в който е заложен целия замисъл. Ще си позволя да го цитирам:

„Човешката природа е жестока. Към всяка чужда грешка. Различните са тук. Не са измислени. И кой реши, че те са грешка? Кой? Отхвърляме ги, обругаваме ги, по тях крещим… Защо? Простаци ли сме? Невежи? Зли ли сме, или сме жестоки хора… Забравили, че са добри…?

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ванга: Не искайте много – не можете да платите цената! Бедността е цвете, на богатството не се радвайте
Next: Топлата вода цери над 20 болести, само трябва да знаете по каква схема да я прилагате

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.