Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Никой в България досега не знаеше това за дрехите на Георги, накълцал Дебора
  • Новини

Никой в България досега не знаеше това за дрехите на Георги, накълцал Дебора

Иван Димитров Пешев август 23, 2023
debbqwyqwyas.png

Разкриха интересни подробности за Георги Николаев Георгиев, който е обвинен в насилие над Дебора Михайлова.

БЛИЦ припомня ,че в понеделник районната прокуратура в Стара Загора обедини двете досъдебни производства срещу Георги Георгиев, обвинен за особено жестоко посегателства с нанасяне на множество рани на 18-годишната Дебора Михайлова, ученичка във Ветеринарния техникум в града.

Това се случва след анализ на събраните нови доказателства от разпити на свидетели и заключенията от направените нови експертизи – комплексната петорна съдебномедицинска, техническата и ДНК експертизата. Предстои прокуратурата да образува новото съдебно производство и да връчи обвиненията на Георгиев в присъствието на адвокатите по делото и на прокурори от Районната прокуратура.

Източници от разследването, цитирани от „За истината“, съобщиха, че при направената ДНК експертиза по дрехите на Георгиев не е открит биологичен материал от Дебора Михайлова, в това число и кръв. Оказало се е също, че и намереният на мястото на престъплението отпечатък от обувка в кръвта по земята не е на Георги Георгиев.

Според съдебни лекари във всяко разследване ДНК експертизите имат особено значение и тежест. Но не винаги по всяко петно от кръв може да се направи такава експертиза. Причината е, че трябва да бъдат намерени клетки с ядро, каквито са например левкоцитите, но не само.

Последният наблюдаващ прокурор по досъдебните производства срещу Георгиев бе потърсена за информацията за липсата на биологични следи по дрехите на Георги Георгиев, както и несъответствието на отпечатъка от обувка в апартамента на Дебора Михайлова.

Прокурорът от Районна прокуратура-Стара Загора Десислава Калайджиева не дочака края на въпросите и отговори кратко: „Не сме казвали такова нещо“. Районният прокурор на Стара Загора Таня Димитрова не бе открита за коментар.

Ако заключенията на ДНК експертизата подкрепяха повдигнатите обвинения срещу бившия приятел на Дебора Михайлова, прокуратурата без съмнение нямаше да пропусне да ги посочи в прессъобщение и да ги коментира пред медиите, коментираха юристи.

При високия обществен интерес към този случай очакването е Районната прокуратура в Стара Загора да огласи резултатите от ДНК експертизата възможно най-скоро. Важно е да стане ясно също на кой етап от разследването са се появили свидетелите, които са заявили, че Дебора Михайлова е изпаднала в безсъзнание, след като пострадалата твърди и в двата си първоначални разпита, че във вечерта на престъплението е била сама в апартамента, който обитавала с небиологичния си баща.

Междувременно се появи информация, че адвокатите на обвиняемия са поискали от главния прокурор Борислав Сарафов да разпореди разследването срещу Георги Георгиев да бъде преместено в друг съдебен район, за да бъде избегнат, доколкото е възможно, натиска върху магистратите и разследващите полицаи, които работят по случая.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето кога падат температурите и пада дъжд в България, обявиха Георги Рачев и Злати Йочев
Next: Светлозар Раянов, който строши с чук плоча от монумента: Ускорих решението за демонтажа на МОЧА

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.