Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Никой в България досега не знаеше това за дрехите на Георги, накълцал Дебора
  • Новини

Никой в България досега не знаеше това за дрехите на Георги, накълцал Дебора

Иван Димитров Пешев август 23, 2023
debbqwyqwyas.png

Разкриха интересни подробности за Георги Николаев Георгиев, който е обвинен в насилие над Дебора Михайлова.

БЛИЦ припомня ,че в понеделник районната прокуратура в Стара Загора обедини двете досъдебни производства срещу Георги Георгиев, обвинен за особено жестоко посегателства с нанасяне на множество рани на 18-годишната Дебора Михайлова, ученичка във Ветеринарния техникум в града.

Това се случва след анализ на събраните нови доказателства от разпити на свидетели и заключенията от направените нови експертизи – комплексната петорна съдебномедицинска, техническата и ДНК експертизата. Предстои прокуратурата да образува новото съдебно производство и да връчи обвиненията на Георгиев в присъствието на адвокатите по делото и на прокурори от Районната прокуратура.

Източници от разследването, цитирани от „За истината“, съобщиха, че при направената ДНК експертиза по дрехите на Георгиев не е открит биологичен материал от Дебора Михайлова, в това число и кръв. Оказало се е също, че и намереният на мястото на престъплението отпечатък от обувка в кръвта по земята не е на Георги Георгиев.

Според съдебни лекари във всяко разследване ДНК експертизите имат особено значение и тежест. Но не винаги по всяко петно от кръв може да се направи такава експертиза. Причината е, че трябва да бъдат намерени клетки с ядро, каквито са например левкоцитите, но не само.

Последният наблюдаващ прокурор по досъдебните производства срещу Георгиев бе потърсена за информацията за липсата на биологични следи по дрехите на Георги Георгиев, както и несъответствието на отпечатъка от обувка в апартамента на Дебора Михайлова.

Прокурорът от Районна прокуратура-Стара Загора Десислава Калайджиева не дочака края на въпросите и отговори кратко: „Не сме казвали такова нещо“. Районният прокурор на Стара Загора Таня Димитрова не бе открита за коментар.

Ако заключенията на ДНК експертизата подкрепяха повдигнатите обвинения срещу бившия приятел на Дебора Михайлова, прокуратурата без съмнение нямаше да пропусне да ги посочи в прессъобщение и да ги коментира пред медиите, коментираха юристи.

При високия обществен интерес към този случай очакването е Районната прокуратура в Стара Загора да огласи резултатите от ДНК експертизата възможно най-скоро. Важно е да стане ясно също на кой етап от разследването са се появили свидетелите, които са заявили, че Дебора Михайлова е изпаднала в безсъзнание, след като пострадалата твърди и в двата си първоначални разпита, че във вечерта на престъплението е била сама в апартамента, който обитавала с небиологичния си баща.

Междувременно се появи информация, че адвокатите на обвиняемия са поискали от главния прокурор Борислав Сарафов да разпореди разследването срещу Георги Георгиев да бъде преместено в друг съдебен район, за да бъде избегнат, доколкото е възможно, натиска върху магистратите и разследващите полицаи, които работят по случая.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето кога падат температурите и пада дъжд в България, обявиха Георги Рачев и Злати Йочев
Next: Светлозар Раянов, който строши с чук плоча от монумента: Ускорих решението за демонтажа на МОЧА

Последни публикации

  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.