Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Никой не иска да направи нова експертиза на Дебора, докторите треперят от страх
  • Новини

Никой не иска да направи нова експертиза на Дебора, докторите треперят от страх

Иван Димитров Пешев август 13, 2023
fhghfghttrttt.png

Нямам никакви данни, както и моите колеги, за мотивите на отвода на колегите, които са били назначени да извършат допълнителната съдебномедицинска експертиза по случая с Дебора от Стара Загора. Но знаете много добре какво е излез в медиите по отношение какво се е случило на колегата, който е извършил първоначалната експертиза.

Той беше временно отстранен. И може би от страх да не им се случи и на тях същото, колегите са си направили самоотвод.

Това заяви пред Нова телевизия шефът на Съдебна медицина в Александровска болница доц. д-р Александър Александров, коментирайки самоотвода на експертите, които трябваше да извършат повторна експертиза по случая с обезобразеното 18-годишно момиче.

„Лично мое мнение – аз не знам как може да бъде временно отстранен един лекар. Съгласно Кодекса на труда и по-скоро член 199, работодателят може да отстрани временно даден служител, само ако той е в състояние, което не му позволява да се извършва служебните си задължения или ако употребява алкохол, наркотици и други упойващи вещества по време на работа.

В случая не може да кажем, че колегата е бил повлиян или е в състояние, при което не може да си извършва основните задължения. Така че остава да е бил или уволнен по взаимно съгласие или съответно уволнен дисциплинарно“, допълни той.

На въпрос ако се докаже, че експертизата, която съдебният лекар в Стара Загора е направил, е грешна, може ли да му бъде повдигната съдебна отговорност доцент Александров отговори: „Той е действал тогава най-вероятно в качеството си на вещо лице при първоначалния преглед на момичето, още когато е било в Бърза помощ и са му били обработени раните.

Следователно, неговото заключение също е в действието му на експерт. Има си закони, член 291 урежда това при невярно дадено заключение, може да се потърси на обязателна отговорност на всяко вещо лице“, посочи той.

И допълни: „Нямаме абсолютно никакви данни, какво точно се е случило. Знаем, че колегата, от това, което е излязло по медиите, към момента на обработването на раните е бил там и е присъствал. В смисъл, установил е тези рани. Ние не знаем към кой момент той е отишъл там и по чие нареждане. Той е описал нараняванията и на базата на това описание е дал своето заключение“.

Доцент Александров обясни и по какъв начин се пише и изготвя съдебномедицинска експертиза.

„Към момента стандарт по Съдебна медицина няма. Има утвърдени вътрешни наши правила, които могат да се нарекат стандарт, при описанието на всяко едно травматично увреждение. А именно, точната негова морфология, локализация, размери. Съгласно така наречената словесна фотография.

И така се описва всяко увреждaне, че след това всеки последващ колега или юрист, който го прочете, да може да си го представи и дори да го нарисува. И това нещо се спазва от всички колеги и се преподава включително и на студентите по „Медицина“, студентите по „Дентална медицина“, по време на упражненията и лекциите по „Съдебна медицина“, подчерта той.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Медиците от Стара Загора вероятно си направиха отвод от страх
Next: Поклон. Жестока трагедия с млад моторист потресе Пловдивско

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.