Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Николай Бареков разклати държавата. Даде на прокуратурата Кирил Петков и Асен Василев
  • Новини

Николай Бареков разклати държавата. Даде на прокуратурата Кирил Петков и Асен Василев

Иван Димитров Пешев февруари 18, 2022
barekovkirilasenenne.jpeg

Прокурори от Върховна касационна прокуратура ще извършат проверка по реда на чл. 145 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) относно предоставен на 15.02.2022 г. от журналиста Николай Бареков списък с лица, за които същият прилага сигнали, публикации и журналистически разследвания.

Това съобщиха от пресцентъра на Прокуратурата на Република България.

С цел установяване на обективната истина прокуратурата ще изиска от Министерство на вътрешните работи и други компетентни органи на изпълнителната власт цялата налична информация спрямо лицата, обект на публикациите, и евентуално предприетите от органите действия спрямо тях, с цел упражняване правомощията на ПРБ по повдигане на наказателна отговорност при събиране на достатъчно данни за извършено престъпление от лицата, сочени в предоставените материали. Николай Бареков ще бъде призован за снемане на обяснения.

За последващите действия в хода на проверката по реда на чл. 145 от ЗСВ, както и за резултатите от нея, българската общественост ще бъде своевременно информирана.

Ето и сигнала на Николай Бареков:

„До

Иван Гешев, Главен Прокурор на Р България

С копие до Кирил Петков, Министър-председател на Р България

Уважаеми господа,

Бихме искали да предоставим списък с имена (допълнeние към публикувания такъв от министър-председателя Кирил Петков), придобит очевидно само и единствено със съдействието на търсачката Google. Ние, за разлика от г-н Петков, ще приложим както наши собствени разследвания, така и такива на колеги журналисти от други медии.

Лицата, на които смятаме, че следва също да бъде специално внимение са следните:

Кирил Петков

Асен Василев

Лена Бориславова

Иво Прокопиев

Теодор Захов

Иван Костов

Мина Костова

Никола Николов – идеолог на приватизацията и политическо-икономически ментор на схемите на Иво Прокопиев. Лидер на групата „Агнешки главички“

Цветан Василев

Стамен Янев

Николай Събев – спонсор на ПП

Явор Драганов – спонсор на ПП

Христо Иванов –

Дияна Дамянова – ПР на Кирил Петков и ПП

Управителен съвет на ББР

Управителен съвет на ДКК

Ваня Караганева /ДКК/

Славчо Христов – идеолог на приватизацията на Златни пясъци и лидер на кръга „Олимп“, главен готвач и касичка на премиера Иван Костов

Корнелия Нинова

Пламен Узунов – секретар на Румен Радев – за подаръчните торбички от митничари

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Точно 3 минути, 1 продукт и микровълновата светва като нова – чисти всичко загоряло и мазно без остатък
Next: Разконспирираха Халваджиян, ето кой печели Капките и кой е на дъното

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.