Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Николета Маданска напуснала Венелин Петков заради крясъците му
  • Новини

Николета Маданска напуснала Венелин Петков заради крясъците му

Иван Димитров Пешев ноември 2, 2022
vevevenvnasv.png

Малцина знаят, че Петков всъщност е започнал кариерата си като учител

Николета Маданска и Венелин Петков са родители на две невръстни момченца, но дори и децата им не успяха да ги сплотят като двойка. Запознати издават, че журналистите са се разделили скоро след раждането на малкия им син Михаил.

Спортната водеща не говори публично за личния си живот, но пред приятелки изтъкнала, че причина за разлъката е тежкият характер на Венелин.

Петков бе отстранен от поста директор на Би Ти Ви новините в края на 2020 г. Оттогава станал още по-сприхав и Маданска все по-трудно го издържала. Той не участвал активно и в грижите за синовете си.

Не изпускай тези оферти:

Николета едва се оправяла с две породени деца на възраст под 2 години. След появата на бебето Михаил тя изпаднала в следродилна депресия, а Венелин не й оказвал нужната подкрепа. Изморена от непрекъснатите претенции на мъжа си, блондинката взела решението да си събере багажа и да се изнесе при родителите си в Лозен.

Докато работеше в Би Ти Ви, Петков бе известен сред колегите си с ужасния си характер. Той неведнъж си позволявал да обижда и унижава публично подчинените си,а крясъците му били ежедневие.

След служебните оперативки по-чувствителните репортери си тръгвали със сълзи в очите, а някои от младите стажанти даже получавали паник атаки от стрес. В нюзрума на медията благославят деня, в който Венелин си е тръгнал, защото с новия шеф Антон Хекимян работата била песен.

За съжаление, Петков започнал да изкарва яда от професионалния си провал върху Николета. Финансовото му положение също се усложнило. От година и половина бившият директор на Би Ти Ви новините е учител на деца от първи до пети клас в столично частно училище, а заплатата му не е кой знае колко висока. Той преподава „Глобални перспективи” изцяло на английски език.

Малцина знаят, че Венелин всъщност е започнал кариерата си като учител. Той има магистърска степен по специалност „Английска филология” от Софийския университет. Бил е преподавател в основни училища и гимназии, а сега е решил да се върне към тази професия.

Журналитиката е втората му специалност – завършил е „Телевизионна и радиожурналистика” в САЩ. Там е работил като асистент и е водил занаятия на първокурсници на тема „Основни на американската журналистика”.

След уволнението му от Би Ти Ви, Петков имал планове да се върне в Америка, но те така и не се осъществили.

Заплатата на Венелин в частното школо изощо не покривала разходите, които можел да си позволи като шеф на Би Ти Ви новините. Това допълнително влошило отношенията му с Николета.

През последните години те няколко пъти били пред раздяла, но когато тя забременяла с първородния им син Йоан, временно изгладили различията си. След появата на малкия Михаил обаче чашата преляла и Маданска се изнесла при родителите си.

Припомняме, че интимните отношения на работното място не са нещо ново за Петков, който имаше дълга връзка колежката си Гена Трайкова, а след това любеше бившата водеща на предаването „COOL…T” – Поли Гергушева.

Венелин и Гена бяха сред най-известните любовни двойки в тв средите в продължение на 7 години. Връзката им започна, докато двамата бяха екранни партньори и всяка вечер четяха новините.

Разлъката се случи, когато ги повишиха в шефове и всеки пое по своя път. Тогава Венелин отправи поглед към по-младите колежки, а Николета е единствената, която се нави да му роди деца.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Гешев иска оставката на прокурора, чиито син вилнее в Перник: Поеми отговорност
Next: Извънредно! Униформени дойдоха в дома на Нинова, за да я отведат

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.