Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нинова иска нещо, което ще се хареса на всички
  • Новини

Нинова иска нещо, което ще се хареса на всички

Иван Димитров Пешев април 9, 2022
nniaovaovoav.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

„БСП излушва отчетите на четирите ни министри. Оценяваме положително първите сто дни на правителството и дава висока оценка на министрите“, това заяви лидерът на БСП Корнелия Нинова след края на Националния съвет на партията, на който беше обсъден въпросът със стоте дни на управление на правителството.

„Отчитаме два успеха, една слабост, три задачи и три проблема, които чакат решение“, подчерта тя.

„Правителството успя да преведе страната през най-тежките зимни месеци успешно. Чрез мораториума и компенсациите за бизнеса, с мярката 60/40. Правителството проведе битка със спекулата на цените, както и осигури социална подкрепа за социално слабо и енергийно бедни“, каза Нинова.

„Втори успех за нас е приемането на бюджета за 2022 г. Приехме бюджет, който има два основни акцента. Показахме грижа за работещите хора, продължихме мярката 60/40. Увеличихме обезщетението за безработните. Показахме грижа към здравеопазването“, заяви тя.

„Имаме една слабост в правителството и това е лошата комуникация по между ни“, изтъкна тя като слабост на кабинета „Петков“.

„Тази слабост трябва да я преодолеем, защото това показва слабост, а ние искаме силна коалиция със силни послания и политики“, добави тя.

„Предстоят ни три важни задачи. Първо трябв да приключим управленската програма, която да е подкрепена оа законодалтелна програма, а още от утре да започнем подготовка за актуализация на бюджета“, каза тя.

„Имаме три проблема – оръжията за Украйна, позицията за РСМ и шефът на БНБ. БСП се обединява около износа на оръжие за Украйна. Искаме войната да спре, а отношенията да се нормализират. Нациналният съвет препотвърди позицията за РСМ. Стартиране на процес за присъединяване само след изпълнение на двустранния договор между двете страни и изпълнение на клаузите. За шеф на БНБ сме заявили, че управителят не трябва да е депутат, а експерт с международен опит“, подчерта Нинова.

По думите ѝ трябва единно предложение от страна на коалицията.

„Това, с което може да се актуализира бюджетът е около 2,5-3 млрд. лв. Предлагаме да се регулират цените чрез таван на някои от тях и компенсиране на производителите през фонд, който да създадем. Предлагаме да се объсди диференцирано ДДС и въвеждане на необлагаем минимум или промени в Закона за корпоративното облагане и създаване на облагане на свръхпечалбите на енергийните дружества както държавните, така и частните. Ние държим на преизчисляване на пенсиите с нов средноосигурителен доход“, изтъкна лидерът на БСП.

„Сребърният фонд не е харчен, а се е увеличил с 250 млн. лв.“, подчертя Корнелия Нинова.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Току-що Корнелия Нинова извади голямата брадва срещу Кирил Петков
Next: Злобни нападки на ГЕРБ към Корнелия Нинова- била неграмотна

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.