Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нищо безплатно няма! Варненски хотелиер пъди yкpaински бежанци. Защо?
  • Новини

Нищо безплатно няма! Варненски хотелиер пъди yкpaински бежанци. Защо?

Иван Димитров Пешев март 5, 2022
varnaurkkaina.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Хотелиери във Варна, които посрещнаха още в първите дни на избухването на войната украински бежанци, са принудени да ги молят да напуснат хотелите.

Причината е, че нямат повече средства да организират тяхното подслоняване, а държавата още не е предприела координирани действия, с които да поеме част от издръжката.

“Близо 200 души са настанени във варненския хотел “Естреа Палас” още на 25 февруари. Безкрайно сме благодарни на собственика, който оттогава до днес пое изхранването на хората и отоплението на стаите. Но той вече няма средства за това и няма друг начин, освен да поиска заплащане оттук нататък. Държавата по никакъв начин не се е намесила, за да подпомогне пристигащите бежанци от Украйна”, коментира пред “Сега” Инна Алексеенко, която живее във Варна и е от Благотворителна фондация “Европа”.

Алексеенко разказва, че преди четири дни е помогнала за настаняването на украински жени и техните деца в още два хотела във Варна – “Нептун” и “Флагман”. И там собствениците вече отказват да дават безплатен подслон.

“Разбираме ги, но хората нямат възможност да плащат по 120 лв. на нощувка и от днес буквално остават на улицата”, казва Алексеенко.

В понеделник тя потърсила за помощ кмета на Варна Иван Портних, който я препратил към областния управител с обяснението, че към него е организацията за поемане на бежанците от Украйна. Късно във вторник от фондация “Европа” са се срещнали и с областния управител Благомир Коцев, който е назначен на този пост едва преди седмица.

“В момента се опитваме да настаним украинските бежанци в държавни, общински и ведомствени бази безвъзмездно. Има и частни хотели, които се съгласяват на това, но то не може да продължи дълго, знаете само разходите за ток колко са нараснали. Чакаме Министерски съвет да вземе конкретни мерки и решение за компенсиране на хотелиерите”, обяснява областният управител на Варна Благомир Коцев.

Той посочва, че специално Варна може да поеме бежанци от Украйна в база на Висшето военноморско училище, чака се отговор и от други варненски университети. Министерство на отбраната също предлага свои бази за настаняване.

Заради липсата на организация от страна на държавата от Благотворителна фондация “Европа” посочват, че вече са принудени да отказват помощ на бягащи от войната украинци.

“Превозвачи се свързват с нас за пристигащи автобуси с майки и деца, но няма къде да ги настаним”, казва Инна Алексеенко. Тя се чуди защо МВнР говори само за четири автобуса с бежанци при положение, че всеки ден от началото на войната у нас пристигат по пет-шест.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Това ли е новият премиер на България? Ето как ще се казва партията на Стефан Янев
Next: Сензация! Съветник на Зеленски обяви, че Русия омеква на преговорите и вече не иска да

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.