Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Новата година ще сбъдне най-смелите желания на 4 зодии – залива ги мощна вълна от късмет
  • Новини

Новата година ще сбъдне най-смелите желания на 4 зодии – залива ги мощна вълна от късмет

Иван Димитров Пешев декември 13, 2022
newwewerowroer.jpg

Броени дни ни делят от новата 2023 година – сигурно вече се питате каква ли ще бъде тя след спорната, противоречива и конфликтна 2022. Вече ви представихме прогнозите на някои от най-известните астролози за предстоящите 365 дни.

Интересно е обаче тълкуванието на източния хороскоп – според китайския 2023 ще бъде годината на Водната котка, а според японския – на Черния заек.

Двата хороскопа уверяват в един глас, че предстоящата година ще бъде много по-спокойна от отиващата си.

Водната котка е пълна противоположност на тигъра, въпреки че и двете животни принадлежат към семейството на котките.

Не изпускай тези оферти:

Не забравяйте, че котката е много дипломатично животно, способно да намери общ език с почти всеки, казва астрологът Елена Нолари.

В същото време е много трудно да постигнете споразумение с нея, ако тя не го иска. Не може да я убедите по никакъв начин, защото това животно се разхожда само и прави каквото си иска.

Заекът в източния хороскоп символизира предвидливост и остър ум, внимание, предпазливост, самозащита, сръчност и нежност.

И заекът, и котката са домашни животни, следователно, според източните хороскопи, 2023 обещава добро, романтика, семейно щастие и позитивно общуване с най-близките хора. Що се отнася до семейните конфликти – те ще заобикалят всеки дом.

И още едно важно нещо – 2023 г. е четвъртата година от лунния цикъл. Този факт е маловажен за нас, но в Китай например означава, че годината обещава да бъде щастлива.

Според астроложката Елена Нолари, за четири зодиакални знака 2023-а ще бъде най-добрата за последните няколко години . Ето ги и късметлиите:

Овен 

Успех и просперитет са главните неща, които очакват представителите на огнената стихия през новата година. Само след няколко месеца Овните ще започнат да жънат плодовете на положените преди това усилия, затова спокойно могат да се поотпуснат и да се подготвят да приемат даровете на Съдбата.

Астроложката е категорична, тя ще бъде изключително благоразположена към представителите на тази зодия.

„Познавайки Овните, мога да кажа, че най-трудното нещо за тях през следващата година ще бъде да се отпуснат“, добавя тя.

Телец

Явно и за двата символа на следващата година – и за Заека, и за Котката,  разликата между Овен и Телец не е много голяма. Ето защо част от просперитета на Овните ще премине към Телците и ще остане с тях през цялата година.

Въпреки че отстрани изглежда бавен и флегматичен, през 2023-а Телецът ще се почувства необичайно енергичен. Тази жизненост ще му позволи да постигне нови висоти в кариерата и да получи това, за което преди година дори и не е разчитал.

Близнаци 

Финансовото изобилие най-после буквално ще нахлуе в живота на Близнаците и то без много допълнителни усилия от страна на тези представители на стихията Въздух.

Всички важни решения, взети от тях през 2023 г., ще им бъдат само от полза.

Скорпион 

Звездите и планетите обещават на представителите на стихията Вода късмет в бизнеса и широка подкрепа от символите на годината. За хората, родени под този зодиакален знак, 2023 г. ще бъде изключително успешна както в бизнеса, така и в изграждането на междуличностни отношения.

Continue Reading

Previous: Момче на 10 загина като герой, опитвайки се да спаси други деца от замръзнало езеро
Next: Баба Янка: Грях е да сложиш в земята нещо, което може да помогне на други

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.