Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нова агресия! Мъж заключи жена си и я малтретира 3 дни, тя се показа – макар и засрамена
  • Новини

Нова агресия! Мъж заключи жена си и я малтретира 3 дни, тя се показа – макар и засрамена

Иван Димитров Пешев януари 6, 2023
psoboasodoasdas.png

Потребителка в социалните мрежи сигнализира за пореден случай на агресия над жени. Жаклин Йончева сподели своя снимка с посинено око и такава на съпруга си, като твърди, че е жестоко пребита и малтретирана в продължение на 3 дни около Нова година.

По думите ѝ, мъжът до нея, от който има 2-годишно дете я е заключил в апартамент, пребил я е жестоко и се е гаврил с нея, въпреки че от 5 години живеят заедно.

Ето и целият пост на Жаклин от фейсбук:

Не изпускай тези оферти:

„С цел да засрамя себе си и семейството си, искам хората да разберат какви мъже има! Този човек е мъжът ми,живеем от 5 години заедно и имаме дете на 2г. През тези години търпях какво ли не – обиди, побоища ,гонения по нощите и то без никаква причина.

Навръх Нова Година беше върхът на черешката, въпросният господин ме заключи в тях , държа ме до 2-ри януари, като ми беше прибрал и телефона. През тези 3 дни изпитах пълен ад! Системен побой, безброй обиди, заплахи,искаше да ме обезобрази с макетно ножче, вратът се опита да ми счупи и какво ли още не.

Не го пожелавам и на най-големия си враг! Мили дами, избирайте внимателно мъжете, с които ще живеете, защото винаги началото е хубаво,след това разбираш,когато вече всичко се е задълбочило,що за човек си избрал!

Не пожелавам на никоя жена (момиче) да изпита това чувство за страх, което аз изпитах! Не правете деца, без да сте сигурни в човека до себе си,защото после те страдат! Скъпи мъже,и към вас се обръщам! Бъдете грижовни и ценете това което имате,не посягайте на по-слаби от вас,бъдете мъже с главно „М“.”

Припомняме, че преди малко повече от месец актрисата Диана Димитрова шокира страната, като качи свои снимки със синини по лицето и каза, че е била пребита на снимачната площадка от неин колега преди 5 години, а прокуратурата се самосезира по случая.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Проф. Рачев: Няма да ни се размине! До няколко дни идва леден студ, идва и много сняг
Next: Годишнина от смъртта: Алекс Сърчаджиева разплака всички с тези думи за Ласкин

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.