Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нова версия за чудодейното оцеляване на Сашко: Ето защо хиляди хора не го откриха дни наред
  • Новини

Нова версия за чудодейното оцеляване на Сашко: Ето защо хиляди хора не го откриха дни наред

Иван Димитров Пешев ноември 25, 2022
sashaskhasojitetel.jpg

Още в първия ми пост миналата седмица написах, че:

„Няма как на тъмно и в пресечена местност да измине дълго разстояние, което значи, че не се е отдалечил много от Перник“…

„Няма как такова ходене без вода, без храна, без фенерче да те изведе в тъмното на далечно разстояние извън града“.

И какво се оказа? Оказа се точно това – че Сашко не е далеч от Перник, а само на няколко километра от града. Намерен е в землището на село Червена могила, което е на около 7 километра от Перник. Нищо и никакво разстояние.

Не изпускай тези оферти:

И тук идва интересното. Живях в Радомир и познавам района около този град, където е и близкото село Червена могила. До селото е заводът за тежко машиностроене със същото име – „Червена могила“, в който работих малко по стажа ми като механик.

В землището на село Червена могила е местността Растова глава, където преди години редовно се провеждаше годишния събор на Радомир. Ето защо познавам и района около това село.

Поради това ми стана много чудно как така 9 дни точно в този район не бе открито детето?

И още тогава заподозрях:

„Него го няма. Това е невъзможно, ако е самичък навън“… „Ако детето е все още в града, то е скрито някъде. Повтарям – скрито. А не скрило се“.

Оказа се точно това – че момчето не е било 9 дни навън в планината, а е било прибрано и пазено, давана му е вода и храна. Затова, когато го намериха, Сашко не беше премръзнал. Без топла връхна дреха и бос 9 дни навън в този студ се стига до хипотермия през нощта с фатален край или поражения, а при него няма такова нещо.

Прегледите в болница „Пирогов“ показват нормален здравен статус, нормално състояние на тялото и нормално функциониращи органи. Кръвните изследвания доказват, че е приемал храна. Изводът: Сашко не е гладувал. А не е гладувал, понеже не е бил 9 дни и нощи навън в планината изгубен. А не е бил навън в планината, понеже още в първия ден е бил прибран и скрит.

Ето защо хиляди хора, техника и кучета не го откриха навън при дни наред интензивно търсене навсякъде.

Сашко го пуснаха накрая. Нарочно го пуснаха бос, за да не може да ходи в гората и да не се отдалечи от зоната, предвидена да бъде намерен в нея. Това е зона (и съседните около нея), проверявана щателно неведнъж. Как хора, кучета и техника не го засякоха при предните търсения в тази зона и нейни съседни зони? Пък като го пуснаха Сашко, бързо го намериха там.

И не, не ми излизайте със смешната теза, че Сашко притежава свръхчовешки способности да издържи 9 дни и нощи на есенно-зимен студ навън (бос и без топла връхна дреха), особено нощем, когато температурата пада до нулата и под нулата горе в планината.

Че притежава свръхчовешки способности да издържи 9 дни и нощи без вода и храна. Че притежава свръхчовешки способности да разиграва на криеница хиляди хора, и най-вече кучета и техника.

Сашко не е Васил Левски, не е Рамбо, не е агент 007, не е Батман или Супермен. Не го хиперболизирайте и не измисляйте митове и легенди за негово чудо на оцеляване.

Няма чудо. Нещата са прозаични – бил е прибран, скрит и хранен. И понеже е аутист, се надяват той да не обясни къде е бил, а ако все пак каже нещо, ще решат, че си въобразява, че си измисля, че живее в свой собствен причудлив свят на вълшебства и не знае какво говори.

Ако някой се заблуждава, че 9 дни и нощи горе в планината бос и без топла връхна дреха, без храна и вода е нищо работа и затова Сашко е оцелял, то нека се пробва и отиде по анцуг в планината да го видим колко часа ще издържи там, камо ли пък дни.

И накрая. Спрямо Сашко е извършено криминално деяние – отвличане и противозаконно лишаване от свобода, което си е престъпление по Наказателния кодекс.

Continue Reading

Previous: Мъжът на Жени Джаферович разказа за тормоза и заплахите към семейството
Next: Зимата за шофьорите стана още по-скъпа! Цените на зимните продукти скочиха до небето

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.