Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нова драма. Лили Иванова и Данчето Христова побесняха!
  • Новини

Нова драма. Лили Иванова и Данчето Христова побесняха!

Иван Димитров Пешев март 6, 2024
sdfvdsbfgbfdhgfjhgj.png

Нова драма се заформи с допълнителната месечна пенсия в размер на 500 лева, която ще получават 107 именити български музиканти като „държавна награда“, както реши парламентът. По 350 лева допълнително ще получават и 26 технически сътрудници.

Решението на кои точно творци ще се дават пожизнените средства отново разбуни духовете, както през 2021 година, когато имаше подобно, но временно решение за творците на културата.

В списъка не са включени някои от най-големите звезди на родната естрада като Йорданка Христова, Лили Иванова и Михаил Белчев. Причината за това е, че те получават пенсия в размер на 700 лв. за заслуги към българската музика.

Тази сума не е актуализирана от години. В същото време други по-малко популярни музиканти са в списъка и ще вземат допълнение от 500 или 350 лв. към социалните си пенсии – за стаж и осигуровка. Това са хора, чийто документи липсват в някогашната концертна дирекция и по този начин няма следа от отчисленията, които са правени от техните хонорари. И съответно нямат осигурителен стаж за нормални пенсии.

Пръв темата поде композиторът Митко Щерев. Авторът на безброй вечни естрадни хитове се възпротиви на твърдението, че прословутите документи на бившата Концертна дирекция са се изгубили.

„Изчезнали са само тези за периода 1960-1975 г., така че всички, които имат кариера след 1975 г., би трябвало да могат да докажат платени осигуровки и да имат пенсии“, каза Щерев и добави, че според него всички поп изпълнители у нас след 1990 г. на практика са работели в сивия сектор.

„Защо трябва един певец или музикант да бъде по-привилегирован от един шофьор в градския транспорт? Тия хора могат 40 години да се осигуряват и да се пенсионират, а музикантите не“, каза Щерев. Въпреки всичко композиторът обясни, че и това, което държавата в момента дава, е добре, защото все пак се обръща внимание и на хората, които цял живот са по концерти.

„Не ми се иска да разлайвам кучетата, темата е много широка“, допълва музикантът. Според него в поп музиката има големи композитори и има певци втора, трета, четвърта и пета категория. „Жалкото е, че медиите се объркаха и почнаха всички да изкарват легенди. А то няма толкова много легенди у нас“, твърди Щерев.

Потърсен за коментар какъв е критерият за определяне кои от музикантите и по колко пари да вземат, Пейо Пеев от Сдружението на независимите автори, музиканти и продуценти, който е представил списъка с имената на творците за гласуване в НС, сподели:

„Критерият са имената на хората, които са били на щат в Концертна дирекция. Ето например Кичка Бодурова не е била там, Росица Борджиева е била към Главно управление „Строителни войски“, Елвира Георгиева е била във Военния ансамбъл, Доника Венкова може би сме пропуснали, но тя дълго време живееше извън България. Ние подадохме имената на хората към Министерство на културата и те вече с оглед на архивите на НОИ уточняваха списъка. Същият проблем възникна и с певците от „Тоника СВ“.

Поради загубените архиви хората, които са били щатни служители на Концертна дирекция, им липсват документи и те са на социални пенсии. В тези списъци са и техническият персонал, хора, с които сме работили. Но пак подчертавам, че това не е награда, а компенсация, но просто така е записано, че е „награда за принос“, а то е социална компенсация.

Защото колегите от ГУСВ или военните са били с високи заплати и сега имат пенсии. Трябваше законово да се компенсират другите хора. Разбира се, ако има някакви пропуски, има вариант на тези хора някакво сдружение или НПО да им внесе списък към комисията по култура и те да си получат каквото са заслужили“, разясни ситуацията с пенсиите Пейо Пеев, музикант от „Спринт“.

Абсурдното в случая с пожизнените пенсии е, че изпълнителите с изключителен принос за страната като Лили Иванова, Йорданка Христова, Михаил Белчев, които взимат 700 лева, гласувани през 2019 г., с днешна дата ще получават дори по-малко от някои от музикантите в новия пенсионен списък. Това е така, защото, когато взимаш тези 700 лева, ти не получаваш социалната пенсия за осигуровки и стаж, както и вдовишките, ако такива съществуват.

„Не съм човек, роден и живял по онова време, за да бъда категоричен кой какво е направил от творците ни, но мисля, че не беше направена щателна проверка на имената, на които ще се отпускат средства. Между големите такива сякаш са се шмугнали и имена на доста незнайни воини. В мотивите на решението не пише, че това са социални компенсации или пенсии, а че са държавни парични награди пожизнени за особено големи заслуги към държавата и към нацията. 80% от списъка според мен нямат такива заслуги. Обидно е към всички инженери, учени, преподаватели, педагози, защото много от тях имат малки доходи и пенсии. Освен това трябва да се подкрепят звездите, които са генерирали и най-много приходи от билети, плочи и данъчни постъпления в хазната като Лили Иванова, Йорданка Христова. Не може държавата да бъде за едни майка, за други мащеха. С цялото ми уважение към вносителите и г-н Тома Биков и г-жа Сачева“, каза най-успешният продуцент на естрадна музика у нас Евгени Боянов, който работеше приживе и със Стоянка Мутафова.

Йорданка Христова: Бих обърнала списъка – заслужилите да са 10, а не 100

– Г-жо Христова, как ще коментирате гласуваните пожизнени пенсии на колегите ви?

– Първо, не искам да бъдат ощетявани моите колеги за това, че няма начин да си докажат прослужените години. Аз обаче бих направила обратното – заслужилите от тях с 500 лева да са десет, а не сто в списъка. Има и много млади хора от вокални групи, които сега стават на 60 г., с други думи за тези години, за които ние претендираме до 90-а година, те почти не са пели. Става дума за по-възрастните – които имат по-голям трудов стаж и вече са си пенсионери. Имам предвид точно тези певци и от групите, музикантите и диригентите. И после – искам да кажа, че все пак нещо направи държавата, тъй като нашата гилдия е внасяла най-много пари в хазната. Аз съм „за“ такива решения, но липсва компетентен критерий. Искам да кажа – крайно време е гилдията да получи някакво признание, па макар и недостатъчно прецизирано.

– Трябва ли да се актуализира вашата пенсия от 700 лева с тази на Лили Иванова?

– Трябва всички средства на хората да се актуализират, така както е по целия свят. Ако искаме да вървим натам, накъдето сме се запътили, това е пътят! Във всички слоеве трябва да има приравнявания, а не само частично на този или онзи. Но и това, че държавата прави нещо в този смисъл, е изключително похвално.

Пламен Джуров, дългогодишен директор на ДО „Музика“:

Документите на Концертна дирекция не са изчезвали

„Естрадните ни изпълнители не са ощетени. Те се отнасяха несериозно към бъдещето си, защото смятаха, че пенсионирането им е много далеч. Винаги сме ги питали дали са осигурени, когато подписвахме договори. Никой от тях не го правеше“, казва Пламен Джуров, диригент и дългогодишен директор на ДО „Музика“. Според него документите на Концертна дирекция не са изчезвали и се намират в Национална агенция „Музика“, пише „България Днес“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Официално! Ето предложението за кабинет на ГЕРБ, топката е в ПП
Next: Голям шок! Иван и Андрей – аут от bTV?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.