Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нова заплаха надвисна над България! След К-19 започна засилено изследване на съмнителни проби
  • Новини

Нова заплаха надвисна над България! След К-19 започна засилено изследване на съмнителни проби

Иван Димитров Пешев април 28, 2022
kkcuencence.png

Можете да споделите с приятели от тук:

Нов вид хепатит е регистриран вече в няколко държави в Европа. Последният случай е от Румъния, като засегнати са най-вече деца до 5-годишна възраст. Заради все повечето потвърдени случаи българските здравни власти започват изследване на съмнителни проби, съобщава Нова телевизия.

Засега остават повече неяснотите около новия вид хепатит. Информация тепърва се очаква от здравните власти като основен остава въпросът какво го предизвиква. Съмненията са за аденовирус, учените търсят връзка и в коронавируса.

Засега у нас такива случаи няма доказани, но заради увеличаващия се брой на случаите в Европа главният държавен здравен инспектор е разпоредил на РЗИ активно да изследват за такива случаи като пробите ще пристигнат тук в лабораторията на Националния център по заразни и паразитни болести

Броят на случаите на непознатия вид хепатит започват да растат, а това изправи накрак здравните власти.

„Регистрирани са вече над 170 случая на хепатит с неизяснена етиология, които засягат основно деца. Деца от едномесечна възраст до 16-годишна възраст”, твърди професор Ива Христова, директор на НЦЗПБ.

„Характерното е, че не е обикновения нормален познат хепатит и въпреки това е тип хепатит с жълтеница, отпадналост, всички прояви”, посочва доц. Ангел Кунчев, главен здравен инспектор.

Според специалистите е притеснителен броят на тежките случаи. „В част от случаите заболяването е протекло тежко, тоест 17 от 169 деца са стигнали до трансплантация, а едно е загинало. 10 процента е сериозен процент. При хепатит Б процентът на тези, които са тежко протичащи е около 4 процента”, заяви доц. Атанас Мангъров, инфекционист.

Затова сега най-важно е откриването на причинителя и има ли връзка между различните случаи. „Има съмнения за един от многото видове аденовируси. Адено щам е рядко срещан и се предава по въздушно-капков път”, твърди доцент Кунчев.

„При около половината от случаите не се касае за неизяснена етиология, тъй като е доказана инфекция с аденовирус, а няколко случая са и със COVID-19”, допълва професор Христова.

Засега у нас няма доказан случай. Все пак започва засилено изследване на проби. Новината притесни родителите, които тъкмо взимат глътка въздух след пандемията от COVID-19.

,,Надявам се в близко бъдеще да има повече информация, за да можем и ние родителите да бъдем по-спокойни за децата си”,заяви Ивелина, родител.

Дотогава Ивелина, която е майка на близнаци в първи клас, може да ги посъветва единствено да спазват по-добра лична хигиена. ,,Старая се да ги уча от малки да си мият ръцете след прибиране вкъщи, да не се хранят с мръсни ръце и най-основните неща, не смятам, че трябва да се вглъбяваме”.

Това е съветът и на лекарите. А доцент Мангъров е категоричен, че болниците ни са подготвени да поемат подобни случаи. „Специфично лечение няма и се води само диета, рехидратация, режим и чакане”. Очаква се повече информация за новия вид хепатит да излезе до края на седмицата.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Полша налага най-жестоките санкции срещу Русия
Next: Ужасяваща трагедия: Влак премаза и уби на място 21-годишен във видинско

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.