Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нова измама в магазините, за какво да внимаваме
  • Новини

Нова измама в магазините, за какво да внимаваме

Иван Димитров Пешев октомври 5, 2023
fsdafsfqeqwesddas.png

П роизводители и търговци ни заблуждават с неясни и непълни етикети на храните. Не са малко и случаите, в които такъв въобще липсва.

Глобата за подобно нарушение започва от 25 хил. лева. Някои от казусите се поемат от КЗК, които образуват производства по тях, където санкцията може да достигне и над 200 хил. лв. Това каза пред „Телеграф“ председателят на сдружението „За достъпна и качествена храна“ д-р Андрей Велчев.
Проблемите

„Проблемът с всички онези продукти, на чийто етикет пише „100% натурален“, „100% със съдържание на…“, ни заблуждават със сложността на един етикет и най-вече с това, че един производител носи отговорност това, което пише, със сигурност да се съдържа, а това не винаги е така. Най-много ни търсят хора, които се грижат за здравето си заради сърдечно-съдови проблеми, диабет др. Етикетите са подвеждащи понякога. Нискокалоричен не винаги означава, че той съдържа необходимия брой калории, който има оригиналният продукт на дадена марка.

Така е и с нискомаслените и с ниското съдържание на въглехидрати“, коментира той. По думите му същото се отнася и за съдържанието на захарите, които често се бъркат със захар, като подчертава, че плодовата захар също би могла да повиши нивата на един диабетик. Той призова хората внимателно да четат етикетите и да следят за Е-тата и всички видове хранителни добавки, които понякога са вредни за здравето.

„Няма благоприятни добавени по неестествен начин съставки в дадена храна“, смята Велчев и добави, че навремето се е изписвало, че е възможно в даден продукт да се съдържат други вещества, свързани с различните видове производства в едно предприятие.

Велчев препоръча да бъдем внимателни и по отношение на храните, които се продават за био, както и т.нар. фермерски стоки.
Етикети

Това, което обикновено тревожи потребителите, е неясното описание на етикетите. „Когато става дума за възрастни хора, има етикети, които са написани с прекалено дребен шрифт. В случая с вносни стоки, произведени в трети страни, там може да липсва добавен етикет на български език“, допълни още председателят. „Тези, които съдържат стевиа например, тя така е описана, че не става ясно какъв тип е и дали е такъв тип заместител на захарта, какъвто организмът ни може да поеме“, подчерта Велчев. Той сподели, че от КЗП им съобщили за протеиново барче, на което пишело, че е без захар, а след изследване се установило, че е пълно със сладката субстанция.

По думите му потребителят вече е влязъл в ролята си на постоянен орган за проверка на това какво ни се продава, все повече си търси правата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тайната падна. Пуснаха записа от преговорите с протестиращите
Next: В 14:30 голяма трагедия до Малко Търново с моторист и автобус, пълен с деца

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.