Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нова информация от НОИ: Скачат пенсиите на тези пенсионери
  • Новини

Нова информация от НОИ: Скачат пенсиите на тези пенсионери

Иван Димитров Пешев юни 4, 2023
cashhhovicicass.png

Промените в медицинската експертиза вече се отразяват на броя на инвалидните пенсии – от началото на годината те бележат невиждан от доста време скок.

За сметка на това са отпуснати по-малко пенсии за осигурителен стаж и възраст спрямо същия период на 2022 г. Това показва статистическия бюлетин на Националния осигурителен институт за пенсиите през първото тримесечие, съобщава „Сега“.

За първите три месеца на годината са отпуснати 7723 нови пенсии за инвалидност – с 23% повече спрямо първото тримесечие на 2022 г., когато са били 6279.

В същото време по-малко хора са се пенсионирали с пенсията, която трябва да е основна за системата – за осигурителен стаж и възраст според пълните условия на Кодекса за социално осигуряване.

Там намалението спрямо началото на 2022 г. е с 8,8% – от 7025 тогава на 6407 сега.

Увеличението при инвалидните пенсии вероятно се движи от два фактора. В началото на годината бяха приети законови промени за отпушване на голямото задръстване в системата на

ТЕЛК и НЕЛК след пандемията, не че то попречи през 2022 г. да има пореден ръст в този вид пенсии.

С тях се възстановиха правата на много хора, чакащи месеци и даже години експертно решение – навсякъде, където забавянето е по вина на ТЕЛК, старите експертни решения бяха служебно удължени и оттам бяха възстановени и инвалидните пенсии на хората.

Още през първия месец след влизането на промените в сила НОИ възстанови 1000 инвалидни пенсии. Вторият фактор са промените в самите проценти, които се полагат за определени увреждания и заболявания, но неговото въздействие вероятно ще се наблюдава тепърва заради тримесечния срок на комисиите за произнасяне.

Извън този феномен заслужава да се отбележи, че новоотпуснатите пенсии намаляват, макар и съвсем символично – от 24 667 през първото тримесечие на 2022 г. на 24 608 сега (тук влизат не само личните, но и наследствените пенсии, както и тези за сектор „Сигурност“, несвързаните с трудова дейност и т.н.).

Миналата година беше забележителна в това отношение – новоотпуснатите пенсии постигнаха 5-годишен връх въпреки ежегодното увеличение на възрастта и стажа.
Личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по редовите условия – чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, продължава да е по-рядка от личната пенсия за инвалидност. През първите три месеца на годината по обичайния ред с пълен осигурителен стаж са се пенсионирали 6407 души, докато личните пенсии за инвалидност поради общо заболяване са 6760.

При изключенията посоките са две – по-малко хора са избрали да се пенсионират до една година предсрочно срещу доживотно намалена пенсия, но продължават да се увеличават хората, които чакат до 67-годишна възраст поради недостигащ стаж.

По първата хипотеза новите пенсионери са 1823 (ако имат необходимия стаж, но не са навършили възрастта) при 1923 за същия период на 2022 г. По втората са се увеличили от 2909 на 3175 души. Ако човек няма стаж, но е работил поне 15 г., може да се пенсионира при навършване на 67-годишна възраст (това е условието и за двата пола).

Continue Reading

Previous: Зрителите във възторг: Халваджиян връща на екран любимото им предаване
Next: Пълен обрат! След няколко години тези видове жилища ще са непродаваеми

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.