Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нова трагедия: На 58 години си отиде още един обичан актьор
  • Новини

Нова трагедия: На 58 години си отиде още един обичан актьор

Иван Димитров Пешев януари 24, 2024
sdfvdsfvfgbfgbgfbgfbgf.png

Дейвид Гейл, актьорът, който изигра д-р Джо Сканлън в повече от 200 епизода от сериала „Port Charles“, почина на 58-годишна възраст.

Заслугите на Гейл също включват роли в „Бевърли Хилс: 90210“ и „Савана“.

Сестрата на Гейл, Кейти Колменарес, обяви новината за смъртта му в Instagram в петък, пише Вести. Причината за смъртта на Гейл все още не е ясна.

„Едва ли е имало дори ден в живота ми, когато не си бил с мен до мен, винаги моят съмишленик, винаги моят най-добър приятел, готов да се изправи срещу всичко и всеки с мен“, написа Колменарес до снимка на двойката, прегърнала се.

„Аз ще те държа толкова здраво всеки ден в сърцето си, ти, прекрасно, любящо, невероятно свирепо човешко същество, което липсва всяка секунда от всеки ден завинаги, никога няма да има друг“.

Пийт Фериеро, домакин и продуцент на подкаста на шоуто на „Бевърли Хилс: 90210“, също разпространи новината за смъртта на Гейл, като качи клипове от изявите на Гейл в неговото шоу.

„В памет на Дейвид Гейл. Ето няколко истории, които той сподели, когато се присъедини към подкаста“, пише официалният акаунт на подкаста в Instagram в събота.

В коментар за съобщението на Колменарес в Instagram, Фериеро си спомни Гейл като „мил човек“.

„Той беше изпълнен с живот и невероятни истории“, добави той. „Толкова съм натъжен за тази загуба. Той беше подарък за всички нас.“

Гейл е роден през 1965 г., според страницата му в IMDB . Някои от по-ранните му заслуги включват участия в „Growing Pains“, „Doogie Howser“ и „She Wrote“ в началото на 90-те години.

През 2002 г. той се появява срещу Брадли Купър и Колийн Порч в „Bending All the Rules“. Другите му филмови изяви включват „Perfect Opposites“ от 2004 г.

Последната заслуга на Гейл, посочена в IMDB, е „Blacksad: Under the Skin“, приключенска игра за Windows, PlayStation 4, Xbox One и Nintendo Switch, в която той озвучава героя Сам.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Най-гениалният българин, чиято история никой не е чувал
Next: Новината за Краси Радков отговаря на истината, започва новата си работа

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.