Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нови вести за престрелката с убит наш граничар, проговорил е оцелелият военен
  • Новини

Нови вести за престрелката с убит наш граничар, проговорил е оцелелият военен

Иван Димитров Пешев ноември 8, 2022
cececoeclqclas.jpg

Министърът на отбраната Димитър Стоянов излезе с подробности за трагедията на границата ни. Направи брифинг пред ГПУ-Елхово. Припомняме, че при престрелка, близо до село Голям Дервент, граничарят Петър Бъчваров загина. Той е бил на наряд, заедно с военнослужещ, който е успял да се прикрие от куршумите и е без наранявания.

„Реално той е прикрил нашата граница, след като се е прикрил зад моторното превозно средство, е произвел изстрели в посока от където се е стреляло от турска страна. Той е действал изключително професионално. Срещнах се с него, говорих с него, чувства се добре.“, това заяви министър Стоянов.

Става ясно, че двамата са видели проход в оградата, който граничният полицай е отишъл да провери. В момента, в който военният е слязъл от превозното им средство се чува изстрел, от който колегата му граничар пада. Военният се е прикрил зад гумата на колата и е произвел изстрели в отговор.

„Имаме точни и ясни инструкции кога и как да се действа с оръжие. Всичко трябва да бъде съизмеримо. Не може отсреща да стои майка с деца. Военните са подготвени, това не подлежи на коментар“, каза още той.

Не изпускай тези оферти:

Става ясно, че от турска страна са произведени няколко изстрела, а не само един.

Загиналият Петър е младо момче, 90-ти набор. Работил е на границата от няколко години. Много съвестен, прецизен и сериозен е в работата си. Цяло Елхово скърби за него.

Убитият край Елхово полицай – сержант Петър Бъчваров, бил голям купонджия и душата на компанията. Това разказват за починалия източници на БЛИЦ в Елхово.

„Много добро момче беше, обичаше забавите, но още повече обичаше работата си. Беше голям мъжкар“. Така описват източниците ни загиналият 30-годишен мъж, който бе застрелян от мигранти в понеделник вечер край Елхово.

Бивш МВР шеф огласи скандално уволнение, предшествало убийството на граничаря

БЛИЦ припомня, че мъжът е бил на пост, заедно със свой колега от МО. Двамата патрулирали покрай оградата, когато видели място, на което тя е срязана. Мъжете слезли, за да огледат мястото, но в мига, в който светнали с фенер, започнала престрелка.

Още с първия куршум сержант Бъчваров бил убит. Изстрелът е бил директно в главата му, произведен от ловна пушка.

В района положението става все по тежко.

Трагедията е огромна: Ето кой е бил убитият граничар! СНИМКИ

Местните хора разказват още, че оградата около Елхово е пълна с дупки, а мигранти ежедневно минават през някои от тях. Родните граничари са снабдени с пистолети „Макаров“, но нямат никакви бронежилетки. Фенерите, с които осветявали вечер, пък били най-обикновени.

Източниците на медията ни твърдят, че в последните месеци мигрантите стават все по-агресивни и си позволяват много повече дързости.

Най-притеснителното е, че колкото и хванати мигранти да има, тези, които се сдобиват с присъда, са малък процент.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дядо Ральо от с. Кости: Откриха ми 5 см. увеличен черен дроб, след 20 дни с тази отвара намаля с 2 см
Next: Дaфинoвия лиcт зa изпълнявa жeлaния: Етo кaквo тpябвa дa нaпpaвиш

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.