Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нови потресаващи катастрофи в София, половин кола я няма, а в друга 3 полицаи и задържан
  • Новини

Нови потресаващи катастрофи в София, половин кола я няма, а в друга 3 полицаи и задържан

Иван Димитров Пешев септември 27, 2022
tasrasirasmrasrmas.jpg

Трима полицаи са се обърнали със служебен автомобил на обръщалото на трамвай №5 под района на 6-то РПУ. Ескортирали са 14-годишно момче.

Автомобилът е смачкан до неузнаваемост. Полицаите и момчето са ранени. От отдела за тежките ПТП-та са на място. Пътува и следовател. Ще докладват в СРП.

От пресцентъра на СДВР обяснили пред Lupa.bg, че имат данни за автомобил, който сам е катастрофирал в района на обръщалото на трамвая. Ако е имало пътници, то те са леко ранени. Щом в автомобила е пътувало дете, тогава със случая се заема Следствието.

По-късно стана ясно, че шофьорът – на 23 години е настанен в „Пирогов” с контузия на ръката. Там е прието и детето, което е с комоцио.

Не изпускай тези оферти:

Другите полицаи – на 23 и 25 години, са настанени в МВР болница с леки травми.

Инцидентът е станал между бул. „Цар Борис Трети” и „Ал. Пушкин” преди обед. По информация на Нова тв автомобилът е служебен, но не е бил обозначен. В него са пътували трима цивилни полицаи и 14-годишно момче.

Шофьорът – на 23 години е настанен в „Пирогов” с контузия на ръката. Там е прието и детето, което е с комоцио.

Другите полицаи – на 23 и 25 години, са настанени в МВР болница с леки травми.

Коментарите не се забавиха.

„Тия извънземни си мислят, че могат да кацат навсякъде“, пошегува се абонат на мрежата.

„Пълна загадка, как го постигна, този успех“, озадачава се друг.

За жалост, това не е единственият тежък инцидент в столицата за последните часове. Друг очевидец съобщава за сериозен удар на стария път за Банкя. При удара колата се е разполовила и на кадрите се вижда, че пасажерската седалка липсва.

„Тежко птп на стария път за Банкя, дано е нямало човек на пасажерската седалка“, пише очевидец в мрежата.

Още криминални:

31-годишният Генади Троев е полицаят, убит от пиян шофьор на пътя Маленово-Стралджа. Трагедията се разигра снощи след 21:00 ч.

Служителят на реда, който е от Стралджа, е бил със свой колега на пътя, за да извършат проверка на нелегален мигрант.

„В РУ-Стралджа са получили сигнал за бежанец. Отиват на място и го откриват. Докато тече проверката, кола го връхлита. При силния удар Генади е изхвърчал около 15-ина метра извън пътя“, разказва пред Флагман.бг приятел на полицая.

На място веднага пристига линейка, но няколко минути след това полицаят издъхва.

„Сблъсъкът е бил толкова силен, че за полицая е нямало никакъв шанс за оцеляване. Беше страхотен човек. В системата на МВР е поне от 5 години. Много съвестно си изпълняваше служебните задължения. Обичаше и да спортува, беше вратар на местния отбор ОФК „Стралджа“. Футболът беше голямата му страст“, споделя негов съотборник.

Генади Троев е известен и в Бургас. Той е живял в морския град повече от 5-6 години. Тук е завършил висшето си образование – в Университет „Проф. д-р Асен Златаров“. Решил обаче да се прибере в родния град Стралджа. Мечтата му е била да стане полицай.

Шофьорът убиец е задържан – това е 44-годишният Ахмед Айвазов, също от Стралджа. Той се движел с много висока скорост, а дрегерът след катастрофата отчел над 1 промила алкохол в кръвта.

Очаква се прокуратурата да удължи ареста на Айвазов, а след това да поиска от съда и постоянното му задържане.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: От последните минути! Верижна катастрофа с много коли на магистрала Тракия
Next: Окончателно: Ето кои пенсионери от 1 октомври няма да вземат и стотинка отгоре, а кои ще черпят

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.