Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Новородено българско бебе смая демографите и влезе в рекордите на Гинес
  • Новини

Новородено българско бебе смая демографите и влезе в рекордите на Гинес

Иван Димитров Пешев юни 11, 2023
bebesddisisrkskrsrs.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Новородено българско бебе учуди света. Той е малък, но „Гинес“ вече го знае. Още щом се роди на 6 октомври, събота, Христофор Павловски смая демографите.

 

Татко му и дядо му са родени на същия ден съответно през 1984 и 1956 г. и той все се е падал събота. За капак и леля му е родена на 6 октомври, но през 1983 г.

Шансът за такова съвпадение в рождените дати бе изчислен първоначално на 1 към 130 хиляди. Но после бе коригиран на 1 към 48 милиона.

Бебето се появи на бял свят в Ливърпул, където бащата Филип работи като физиотерапевт. Той е 34-годишен, родом от Прилеп в Македония, а майката Цветомира, на 31-години, е от България. Двамата от години искали дете, даже са имали насрочена ин витро процедура за 8 март. Само ден по-рано обаче Цветомира се оказала бременна.

Терминът й бил 1 октомври, но минал. Явно бебето Христофор е изчаквало. Щом обаче насрочили предизвикано раждане за 7 октомври, то решило да избърза с 1 ден, за да стане астрален близнак с почти цялата рода.

„Направи ми най-големия възможен подарък за рождения ден“, казва щастливият татко по Би Би Си. „А дядо му Киро, като научи и се разплака от умиление. Той е много чувствителен.“

 

Бебето стана знаменитост в Англия и медиите там се вторачиха в 4,2-килограмовия вързоп от пелени. „Чак в Прилеп се е разчуло.

 

Навсякъде по улиците поздравяват баща ми“, казва Филип. Трите поколения ще се съберат за пръв път догодина, когато семейство Павловски ще заведе детето при гордия му дядо.

Статистикът на Би Би Си Рос Анинг заяви: „Шансът бащата да има същия рожден ден като сина си е 1:365, колкото са дните в годината.

 

А шансът и дядото да има същия рожден ден е 1:365х365 или кръгло 1:130 000.“ Математически правилно, само дето не всички дни в годината са с равен шанс.

 

Статистическият пик на ражданията е в края на септември, което показва, че най-много бебета се зачеват по Коледа. А 6 октомври е чак на 45-о място по брой на ражданията сред дните в годината.

Това прави формулата доста по-сложна. А като се добави и съвпадението с рождения ден на българската леля Таня Колева, сестрата на Цветомира, шансът става кръгло 1:48 милиона.
Но въпреки съвместните им усилия българи и македонци пак са прецакани за „Гинес“. В Книгата на рекордите е отбелязано, че сем. Медлин от град Уилмингтън в щата Северна Каролина държи рекорда за брой поколения, родени на една дата – 4. Там и прадядото е астрален близнак.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Преди години те получиха сватбен подарък, на който пишеше не отваряй преди първият скандал
Next: Хвърлям това в тоалетната веднъж месечно и блести като нова: Домашен трик, който не познавах досега

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.