Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ново правило на Кауфланд за връщане на стоки, създаде горещи спорове в мрежата
  • Новини

Ново правило на Кауфланд за връщане на стоки, създаде горещи спорове в мрежата

Иван Димитров Пешев април 3, 2024
casdvdfvdsbfgbnh.png

В медиите се разпространи случай с практика на Кауфланд, която разбуни духовете. Жена иска да си купи зехтин от там. Бутилката е била над етикет за зехтин с намалена цена от 14.99 лева.

Оказало се, че намалените зехтини били изчерпани

На тяхното място сложили бутилки от зехтин с цена 27.99 лева за един брой. Жената разбрала за това след като се замислила, че е платила повече от колкото трябва. Тогава извадила бележката видяла, разказват от ТрафикНюз.

Ето разказът:

Ново правило на Кауфланд за връщане на стоки, създаде горещи спорове в мрежата 1

Веднага отишла на гишето за информация

Опитала се да обясни до колкото ѝ е възможно, че са я подвели и иска да върне зехтина. Отказали и да върне продукта и да си получи парите обратно. Изпратен е служител да провери на щанда, той се върнал и казал, че няма неправилно сложена стока и всичко е наред. Жената се върнала и видяла, че бутилките със зехтин на неправилното място са премахнати.

Тя се прибира и разказва какво е станало на зет си

Той я води до магазина, за да поиска обяснение.

От там казали, че от 1 февруари в Кауфланд има ново правило.

Не могат да се връщат хранителни стоки, ако няма проблем с качеството или сгрешен етикет. Това не било нито едно от двете, заради което не може да върне зехтина. Следва среща с управителя, който казва същото

Ново правило на Кауфланд за връщане на стоки, създаде горещи спорове в мрежата 2

Мъжът завършва разказа си с призив това правило да се забрани

Той смята, че е несправедливо, ощетяващо и особено поставя възрастните и хората в неравностойно положение в много лоша позиция. Те вярват на етикетите и разположението на стоките. А и все пак никой не е длъжен да сравнява баркодове, имена на стоки и етикети. Един вид да прави разследване за всяко нещо, което си купува от магазина.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бабина рецепта срещу листни въшки – действа без да навреди на растенията. Спасява ме всяка година
Next: Всички слагате оцет и сол, но ето какво добавям аз във водата на яйцата и няма нито едно пукнато

Последни публикации

  • Джулиан стоеше над списъка с покани така, сякаш държеше съдбата в ръцете си.
  • Тя ми се изсмя и ми каза, че дори да се родя отново, никога няма да мога да си позволя този костюм.
  • Казвам се Райън. Навърших осемнадесет, след като погребахме родителите си.
  • Юнският дъжд падна над града като тъжна ласка, когато Диего напусна дома си за пета поредна нощ. Беше мъж в разцвета на силите си, собственик на най-голямата минна група в областта, но богатството му не можеше да запълни празнината, която гореше в гърдите му като въглен.
  • В деня преди дипломирането въздухът в къщата беше натежал от думи, които никой не изричаше. Ема седеше на ръба на леглото си и гледаше как светлината от лампата се плъзга по корицата на папката с документи. В нея имаше всичко, което бе събирала с години, доказателства, писма, копия, подписи, разписки, тънки листове, които тежаха повече от тухла.
  • През хиляда деветстотин деветдесет и пета година родилното отделение се напълни с викове, сякаш самият живот бе решил да покаже колко е упорит.
  • Имението Санта Елинор миришеше на студен лукс, на изкуствени цветя и на пари, които никога не бяха минавали през трудолюбиви ръце. Още с първата крачка усетих, че не принадлежах там. Износените ми обувки оставиха мокри следи по белия мрамор, а ръцете ми, белязани от десетилетия чистене в чужди домове, изглеждаха като обида в тази бляскава тишина.
  • Лукас преглътна и вдигна поглед към Анто. За първи път откакто беше прекрачил прага, някой не го гледаше като петно по лъскавия мрамор.
  • Острият звук на клавишите, ударили мрамора, отекна из имението като изстрел.
  • „Лельо, а тези деца живеят при мен“, промълви окаляно момченце, втренчено в жената, която ридаеше, и тя застина… 😲😲😲
  • Даниел се прибра като човек, който носи на раменете си цялата нощ. Миришеше на дим, на мокър асфалт и на чужди страхове, които не успяваше да остави на прага на работата. Беше преживял двойна смяна, онези смени, след които дори тишината в дома звучи като сирена.
  • Маргарет седеше мълчаливо на пътническата седалка и стискаше малката кожена чанта в скута си, сякаш вътре беше заключено последното, което можеше да я задържи на този свят.
  • Денят, в който положихме Лора да почива, не приличаше на ден. Приличаше на дълга, студена сянка, която се е излегнала върху мен и отказва да се махне. Вътре беше пълно с хора, но аз не чувах думите им. Виждах само устни, които се движат, ръце, които се протягат към мен, очи, които ме гледат с жал. Жалта беше като мокър сняг. Полепва, тежи, стопява се бавно и пак остава студ.
  • На следващата сутрин алеята беше празна, а телефонът ми не спираше да вибрира, сякаш някой беше вързал сърцето ми за кабел и го дърпаше с груба ръка.
  • Небето беше тежко и ниско в деня, в който изпратих баща си Ричард. Облаците притискаха каменния покрив на старата църква така, сякаш и те имаха нужда да се облегнат на нещо, за да издържат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джулиан стоеше над списъка с покани така, сякаш държеше съдбата в ръцете си.
  • Тя ми се изсмя и ми каза, че дори да се родя отново, никога няма да мога да си позволя този костюм.
  • Казвам се Райън. Навърших осемнадесет, след като погребахме родителите си.
  • Юнският дъжд падна над града като тъжна ласка, когато Диего напусна дома си за пета поредна нощ. Беше мъж в разцвета на силите си, собственик на най-голямата минна група в областта, но богатството му не можеше да запълни празнината, която гореше в гърдите му като въглен.
  • В деня преди дипломирането въздухът в къщата беше натежал от думи, които никой не изричаше. Ема седеше на ръба на леглото си и гледаше как светлината от лампата се плъзга по корицата на папката с документи. В нея имаше всичко, което бе събирала с години, доказателства, писма, копия, подписи, разписки, тънки листове, които тежаха повече от тухла.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.