Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ново силно Земетресение удари Турция, хората са силно притеснени
  • Новини

Ново силно Земетресение удари Турция, хората са силно притеснени

Иван Димитров Пешев август 11, 2023
sfghfgdhfgjytyy.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

З еметресение с магнитуд 5,3 по Рихтер разтърси Южна Турция в късните часове на 10 август, като причини материални щети и рани най-малко 23 души, съобщиха турските власти, предаде Анадолската агенция.

Епицентърът на земетресението е в град Йешилюрт, провинция Малатия и е усетено в Адъяман, съобщи Европейският средиземноморски сеизмологичен център (EMSC). И двете провинции бяха засегнати от опустошителните трусове през февруари, при които загинаха най-малко 50 000 души в Турция и Сирия.

Земетресението е било с дълбочина от 7 км. То е усетено и в близките провинции, включително Кахраманмараш, Адъяман, Шанлъурфа и Газиантеп. След земетресението по улиците се стекоха много хора, съобщи Анадолската агенция.

Министърът на здравеопазването на Турция Фахретин Коджа заяви в публикация в социалните мрежи, че нараняванията, получени в Малатия и Адъяман, са причинени, тъй като хората са скачали от балконите на сградите, за да избегнат затискане под срутени сгради.

Коджа по-рано отбеляза, че отрядите на Националния медицински спасителен екип са в региона, за да открият евентуални проблеми. По-рано министърът обяви създаването на „Atak“ – ново медицинско звено за издирвателни и спасителни операции.

Губернаторът на Малатия Ерсин Язич заяви, че изоставена сграда в квартал „Батългази“, която вече е била повредена при двойния трус от 6 февруари, е напълно разрушена.

Министърът на вътрешните работи Али Ерликая отбеляза, че всички отговорни институции, са мобилизирани.

На 6 февруари две земетресения с магнитуд 7,7 и 7,6 разтърсиха югоизточната част на Турция, като разрушиха домове, пътна инфраструктура и части от градове, в резултат на което загинаха най-малко 50 000 души, а хиляди други бяха ранени, припомня БГНЕС.

Страната обяви извънредно положение след трагичното бедствие, като същевременно президентът Ердоган пое ангажимент да възстанови разрушените от трусовете градове.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жител на Лом си направи собствено ВиК, продавал вода на съседите си
Next: Истинското лице на свръхнадарения Мильо, увековечен с култова статуя в Пловдив

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.